Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
Тя се оказа недоверчива.
— И какво ще стане с цялата информация, която с вашите съюзници сте събрали за мен? Ще ви кажа какво ще се случи. Ще си намери място в малка хубава папка, която ще е подръка на властимащите. И ако стъпя накриво или направя нещо, което да раздразни правителството на Нейно величество, съдържанието на тази папка ще се използва срещу мен.
— Ако това беше целта, госпожице Рийд, щяхме да го използваме, за да предотвратим публикуването на материала ви за скандала с „Емпайър Аероспейс“. Но не така стоят нещата в реалния свят. Така е само в лошите телевизионни драми. Тайните служби съществуват, с цел да защитават гражданите на Великобритания, а не да ги потискат. За бога, ние не сме руснаци! Имате думата ми, че материалът, за който говорите, ще бъде унищожен в момента, в който си тръгнете оттук.
Тя се поколеба.
— Ами ако остана?
— Тогава един много интересен човек ще ви разкаже изключително впечатляваща история. — Сиймор се приведе в стола си, облегнал лакти на коленете и с преплетени пръсти. — Вие имате репутацията на професионалист, който довежда нещата докрай, госпожице Рийд. Разчитам на тази репутация да ни помогне да преодолеем всякакви неприятни чувства, които може да е провокирал този разговор. Всичко, което мислите, че знаете за Мартин Ландесман, е лъжа. Имате възможност да разобличите един корумпиран и опасен бизнесмен. Това е и възможност да помогнете светът да стане едно по-безопасно място.
В кабинета на горния етаж Найджъл Уитком и Габриел се взираха в екрана в очакване на нейния отговор. По-късно Уитком твърдеше, че се почувствал обречен.
Но не и Габриел. Той виждаше в Зоуи сродна душа. Жена, която бе проклета със засилен усет за добро и зло. Каквото и да беше изпитвала досега към Свети Мартин, то се размиваше под тежестта на думите на Сиймор. Габриел го долавяше в изражението на фотогеничното й лице. Дочуваше го и в решителния й тон, когато тя погледна Греъм Сиймор директно в очите и попита:
— А този много интересен човек? Кой е той?
— Той е свързан с чужда разузнавателна служба. Фактът, че е готов да се срещне с някого с вашата професия, е доказателство за сериозността на въпроса. Ще ви предупредя, че е възможно да го разпознаете. При никакви обстоятелства не трябва да пишете за него или за нещата, които ще ви разкаже. Трябва да добавя и че няма смисъл да му задавате лични въпроси за самия него. Няма да ви отговори. Никога.
— Все още не сте ми казали какво искате да сторя.
— Ще оставя той да ви каже. До го доведа ли, госпожице Рийд, или предпочитате да се приберете у дома?
48. Хайгейт, Лондон
Габриел влезе безшумно в стаята. В началото Зоуи, изглежда, не усети присъствието му. След това главата й бавно се завъртя и тя го загледа с явно любопитство — едната страна от лицето й осветена от лампата, а другата — скрита в сянка. Позата й бе толкова неподвижна, че за момент Габриел си представи, че се взира в портрет. След това тя се изправи и протегна ръка.
— Аз съм Зоуи — каза тя. — А вие кой сте?
Габриел хвърли поглед към Греъм Сиймор, преди да поеме протегнатата ръка.
— Аз съм приятел, Зоуи. И голям почитател на вашите статии.
— Отбягвате въпроса ми.
Сиймор се канеше да се намеси, но Габриел го спря с леко поклащане на главата.
— Опасявам се, че отбягването на въпроси е общ недъг за хората като нас с Греъм. Изискваме прямота от другите, докато прикриваме себе си зад мантия от лъжи.
— Имате ли намерение да ме лъжете тази вечер?
— Не, Зоуи. Ако сте готова да чуете каквото имам да ви кажа, ще бъде само истината.
— Ще слушам. Но без други ангажименти.
— Имате ли проблем с поемането на отговорност, Зоуи?
— Не — отвърна тя и задържа погледа си върху него. — А вие?
— Всъщност понякога ми казват, че отдавам прекалено внимание на отговорностите си.
— Отговорности към какво?
— Тревожат ме същите неща, които тревожат и вас, Зоуи. Не понасям силни хора, които ограбват слабите. Не харесвам хора, които си вземат от чуждото, без да питат. И определено не харесвам хора, които търгуват с политически режими, открито заканващи се да изтрият страната ми от лицето на земята.
Тя погледна Сиймор, след това отново Габриел.
— Очевидно говорите за Иран.
— Да.
— Което означава, че сте израелец.