Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
— Има отличен вкус.
— Не бързай, преди да си я видял. Тя е човек с особена репутация. Твърде е възможно да откаже. — Сиймор замълча и после добави: — Разбира се, има и друга възможност.
— Каква е тя?
— Може и да е влюбена в него.
— Когато свършим, това ще остане в миналото.
— Не бъди толкова сигурен. Жените са способни да прощават много от недостатъците на мъжа, когото обичат.
— Да — каза Габриел. — Чувал съм го някъде и преди.
46. Темс Хаус, Лондон
Операция „Шедьовър“ се превърна в съвместно американско-британско-израелско начинание в 11,45 ч. на следващата сутрин, когато Греъм Сиймор се върна от Даунинг Стрийт № 10 с последното от необходимите министерски одобрения в куфарчето си. Скоростта, с която бе постигнато съгласието, свидетелстваше за репутацията на Сиймор пред властите. Както отбеляза самият Греъм по-късно, това беше по-скоро умела проява на добрата стара политика, мотивирана от практически съображения, а не от идеология. Ако събореха Мартин Ландесман, изчисляваха важните особи, съществуваше голяма вероятност огромни суми британски лири да потънат с него. По техните сметки беше по-добре да бъдат на страната на Габриел, отколкото да са просто странични наблюдатели. В противен случай, от финансовата империя на Мартин можеше да остане само един гол скелет.
За момента американците бяха доволни да играят ролята на довереник и отговорен съветник. И наистина броени часове след събирането на службите в Темс Хаус Ейдриън Картър вече се бе качил на своя „Гълфстрийм V“ обратно за Лангли.
Габриел Алон нямаше самолет, нито имаше намерение да оставя операцията си в ръцете дори на приятел като Греъм Сиймор. Габриел беше открил мишената и смяташе лично да приключи работата. Това създаде известни проблеми на адвокатите на МИ5. Накрая, след разгорещени дебати, те обявиха, че е допустимо офицер от чужда разузнавателна служба да участва в подобни обсъждания. Но само след като му се обясняха ясно всички правила.
Малко след два часа следобед на същия ден Габриел отново седеше на масата в конферентната зала на деветия етаж, като този път срещу него беше застанал целият правен отдел на МИ5. След кратък преглед на действията на Алон на британска земя, който се оказа забележително изчерпателен, адвокатите изложиха правилата за участието му в операция „Шедьовър“. Като се вземеше предвид деликатното естество на работата на обекта, вербуването трябваше да се извърши изключително внимателно. Не трябваше да има никакъв вид принуда, нито следа от нещо, което дори наподобява шантаж. Всяко израелско наблюдение на обекта на британска земя трябваше да се прекрати незабавно. Всяко бъдещо наблюдение на британска земя, ако изобщо се допуснеше, щеше да се извършва само от МИ5.
— Сега подпиши това — каза един от юристите и пъхна впечатляващ на вид документ в ръката на Габриел, а наред с него и внушителна златна писалка. — И Бог да ти е на помощ, ако престъпиш и една дума.
Габриел нямаше такива намерения — поне засега, затова небрежно драсна нещо нечетливо на посочения ред и се запъти към преддверието. Там го чакаше Найджъл Уитком — млад полеви агент на МИ5, който бе получил бойното си кръщение по време на работата с Габриел срещу Иван Харков. Под благочестивия вид на Уитком се криеше лукав като на престъпник ум.
— Учудвам се, че още си цял — каза той.
— Успяха да ме обработят и без да оставят рани и синини.
— В това са добри. — Уитком захвърли остарял брой на Икономист и се изправи. — Да слезем долу, не искам да пропусна първо действие.
Взеха асансьор до най-ниското ниво на сградата и тръгнаха по ярко осветения коридор към охранявана врата с надпис ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР. Уитком въведе кода и двамата влязоха вътре. В предната част на стаята имаше стена с големи видеомонитори, наблюдавани от елитна група старши оперативни офицери. Столът с надпис СИЙМОР беше празен. Това се очакваше, тъй като човекът, който обикновено седеше на него, в момента се приготвяше да направи дългоочакваното си завръщане на бойното поле. Уитком потупа Габриел по ръката и посочи един образ в центъра на видеостената.
— Ето го твоето момиче.
Габриел обърна поглед точно навреме, за да види как опръскан от дъжда седан мина през охраната пред неприветлива модерна офис сграда. В левия долен ъгъл на екрана бе посочено мястото, от което снима камерата: Ууд Лейн, Хамърсмит. Десет минути по-късно Найджъл Уитком посочи нов образ на стената, директно включване от Би Би Си. Един от техниците усили звука точно навреме, за да се чуят първите думи на говорителя: