Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
— Няма значение ли?! — остро отвърна тя. — От колко време ме следите?
— Никога не сме следили вас.
— Значи приключихме с честността.
— Напълно съм честен, госпожице Рийд. На вас попаднахме случайно. Мартин Ландесман беше под наблюдение, когато посетихте апартамента му. За съжаление, бяхте въвлечена в разследването.
— Това правен термин ли е?
— Такива са фактите, госпожице Рийд.
Зоуи се отказа да отрича фактите и прибягна до основателно възмущение — доверения приятел на журналистите от целия свят.
— Дори и информацията да е стигнала до вас по този начин, нямате никакво право да я използвате, нито даже да я коментирате!
— Всъщност имаме. Мога да ви покажа подписа на министъра на вътрешните работи, ако искате. Но както казах, ние не се интересуваме от личния ви живот. Поканихме ви тук, защото имаме поверителна информация. Информация, която ще споделим с вас, ако ни помогнете.
Предложението на Сиймор за класифицирана информация ни най-малко не уталожи гнева на Зоуи.
— Всъщност — каза тя остро — мисля, че е време да поговоря с адвоката си.
— Не е необходимо, госпожице Рийд.
— А с издателя ми?
— „Лейтъм Интернешънъл Медиа“ ли? Съмнявам се, че ще искат да бъдат въвлечени.
— Наистина ли? И как според вас би реагирала британската общественост на разкритието, че МИ5 шпионира репортери?
След години работа, свързана с пресата, Сиймор се изкушаваше да посочи, че британската общественост по-скоро би се радвала да чете за нейната връзка с Мартин Ландесман, отколкото за поредния скучен скандал с МИ5. Вместо това, той вдигна замислен поглед към тавана и остави гневът от разменените реплики да се разсее. В тишината на кабинета на горния етаж двамата мъже пред видеомониторите реагираха на словесния двубой напълно противоположно. Найджъл Уитком се боеше, че Зоуи е изгубена кауза; а Габриел виждаше положителен знак в откритото й противопоставяне. Както винаги казваше Ари Шамрон: „Когато вербуваният се съгласява твърде бързо, не може да му се има доверие“.
— За съжаление — обобщи Сиймор, — Мартин Ландесман не е такъв, за какъвто го мислите. Бляскавият му образ не е нищо повече от внимателно създадено прикритие. И вие не сте първата подмамена. Той е замесен в пране на пари, в укриване на данъци, в корпоративен шпионаж и в далеч по-лоши неща.
Даде възможност на Зоуи да осмисли думите му.
— Мартин Ландесман е опасен, госпожице Рийд. Изключително опасен. И с изключение на ваша милост, изобщо не му пука за репортерите. Не поради фалшива скромност, а защото не обича хората да се бъркат в личните му дела. Един от колегите ви журналисти се убеди в това, когато неотдавна допусна грешката да зададе на Мартин неудобен въпрос. Този човек сега е мъртъв.
— Мартин Ландесман? Убиец? Напълно ли сте полудели? Мартин Ландесман е един от най-уважаваните и достойни за възхищение бизнесмени в света. Боже мой, та той на практика е…
— Светец ли? — Сиймор поклати глава отрицателно. — Чел съм всичко за добрите дела на Свети Мартин в статията ви. Но на ваше място бих изчакал с канонизирането му, докато не чуете всички доказателства. Може да е трудно да го понесете в момента, но той ви е мамил. Предлагам ви възможност да чуете истината.
Зоуи за момент се почувства изкушена от думата „истина“. Взирайки се в лицето й на видеомонитора, Габриел си помисли, че е зърнал в очите й първия белег на съмнение.
— Вие не ми предлагате нищо — изстреля в отговор обаче тя. — Вие се опитвате да ме шантажирате. Не виждате ли нещо поне малко неетично тук?
— През целия си живот като професионалист съм работил за тайните служби, госпожице Рийд. Свикнал съм да не разсъждавам в черно-бяло, а в нюансите на сивото. Виждам света не такъв, какъвто бих искал да бъде, а какъвто е. И за протокола, нито ви шантажираме, нито ви подлагаме на какъвто и да било натиск. Много е просто, имате избор.
— Какъв избор?
— Първа възможност: можете да се съгласите да ни помогнете. Работата ви ще бъде кратка и с ограничен обсег. Никой никога няма да научи нищо, освен ако не решите да нарушите Закона за държавната тайна, което определено не препоръчвам.
— А втората възможност?
— Ще ви закарам до дома ви и ще се престорим, че това никога не се е случвало.