Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
— А какво искате да знаете?
— Да започнем с нещо просто — каза той. — Как се запознахте?
Тя се замисли за миг.
— Беше преди две години в Давос. Мартин тъкмо бе направил годишното си обръщение, доста наелектризиращо. Обработих материала си в пресцентъра и после отидох в хотел „Белведере“. Обичайната картинка. Филмови звезди и политици се бяха смесили с най-богатите хора в света. В Давос важните неща се случват на коктейлите и в баровете на луксозните хотели.
— И Мартин е бил там?
Тя кимна.
— Той и антуражът му стояха в един ъгъл с питиетата си, плътно оградени от бодигардове. Аз си поръчах чаша вино и веднага бях въвлечена в ужасяващо скучен разговор с един африкански финансов министър за облекченията по дълговете. След десет минути бях готова да си прережа вените. Тогава усетих потупване по рамото. Беше рус, с тъмен костюм, късо подстриган, с германски акцент. Името му беше Йонас Брунер. Каза, че работел за господин Ландесман. Добави, че господин Ландесман се чудел дали бих му правила компания за едно питие. Приех, разбира се, и след секунди седях до него.
— И какво искаше той?
— Бях го преследвала месеци наред за интервю. Той ми каза, че искал да се запознае с най-упоритата жена на света… или нещо подобно.
— Защо един трезвомислещ бизнесмен би искал да ти дава интервю?
— Нямаше да е като другите ми интервюта. Исках да бъде различно от обичайните ми унищожителни разследвания. Да пиша за богат бизнесмен, който действително прави нещо благородно с парите си. Казах на Мартин, че искам читателите ми да се запознаят с човека зад завесата.
— Но разговорът ви онази вечер е бил неофициален?
— Напълно.
— За какво говорихте?
— Удивително, за мен. Мартин искаше да знае повече за моята работа, за семейството ми, за хобито ми. Разговаряхме за всичко друго, но не и за него.
— И успя да те впечатли?
— Всъщност бях зашеметена. Трудно е да му устоиш. Мартин Ландесман е изключително обаятелен и невероятно богат. Повечето мъже, с които съм излизала на среща, говорят само за себе си.
— Значи беше привлечена от него?
— По това време бях само заинтригувана. Спомнете си, гонех интервю.
— А Мартин?
Тя се усмихна бегло.
— По-късно вечерта започна да флиртува. Непосредствено, внимателно, в типично негов стил — добави тя. — Накрая попита дали бих вечеряла насаме с него в апартамента му. Каза, че така ще имаме възможност да се опознаем по-добре. Беше шокиран, когато отговорих, че според мен не би било уместно. Мартин не е свикнал да му отказват.
— А интервюто?
— Мислех, че съм изгубила всякакъв шанс. А се оказа обратното. Скот Фицджералд е бил прав по отношение на богатите, господин Алон. Те са различни от нас. Искат да имат всичко. И ако не могат да получат нещо, още по-силно го желаят.
— А Мартин искаше теб?
— Така изглеждаше.
— Как те преследваше?
— Тихо и настойчиво. Обаждаше се през няколко дни просто за да поговорим и да обменим мнение. За британската политика, за паричната реформа на Английската централна банка, за бюджетния дефицит на Щатите. — Зоуи замълча и после добави: — Все секси неща.
— Нещо лично?
— Не и тогава — каза тя. — След около месец най-после ми се обади една вечер и каза една-единствена дума: „Да“. Аз хванах следващия полет за Женева и прекарах три дни в света на Мартин. Дори за репортер като мен, който е видял много, си беше опияняващо преживяване. Когато излезе, статията предизвика фурор. Стана задължително четиво за бизнесмени и политици от цял свят. Укрепи репутацията ми на един от водещите финансови журналисти в света.
— Мартин хареса ли я?
— Тогава нямах представа.
— Не ти ли се обади?
— Пълна тишина. — Тя замълча. — Признавам си, че бях разочарована, като не ми се обади. Любопитно ми беше какво мисли за статията. Най-накрая, две седмици след публикуването, ми се обади пак.
— Какво искаше?
— Искаше да отпразнуваме факта, че е първият бизнесмен, оцелял от острото перо на Зоуи Рийд. Покани ме на вечеря. Дори предложи да доведа някой приятел.
— Прие ли?
— Веднага. Но отидох сама. С Мартин вечеряхме тук, в Лондон. След това позволих да ме заведе в хотела си. И после… — Гласът й потрепери. — После му позволих да ме заведе в леглото си.