Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
За класна стая Габриел избра познатата обстановка на обезопасената къща в Хайгейт, въпреки че когато Зоуи пристигна за първия си урок, мястото вече изобщо не приличаше на старомоден лондонски клуб. Стените бяха покрити с карти, снимки и диаграми, а стаите бяха заети от голяма група израелци, които повече приличаха на току-що завършили студенти, отколкото на опитни шпиони. Те поздравиха Зоуи, сякаш я очакваха от дълго време, а после се скупчиха около масата, за да вечерят набързо. Топлотата, която излъчваше екипът на Габриел, бе непресторена, въпреки че имената, зад които се криеха, не бяха истинските. Зоуи беше естествено привлечена от непринудения оксфордски възпитаник Йоси, макар че бе истински заинтригувана от привлекателната жена с дълга тъмна коса, представила се като Рейчъл.
Огромните ограничения в операцията принудиха Габриел да се откаже от обичайните методи на обучение и да състави наистина експресен курс по основи на шпионажа. Той започна веднага след вечеря, когато Зоуи беше поставена на своеобразен конвейер, който я прехвърляше от една стая в друга, от един инструктаж на друг. Учеха я на основните неща за тайното наблюдение и невербалната комуникация. Учеха я как да се движи на публични места и как да овладява емоциите и страховете си. Дадоха й и няколко урока по самозащита.
— Агресивността й е вродена — каза Римона на Габриел, докато притискаше плик със замразен грах над подутото си око — и удря страхотно с левия лакът.
Зоуи беше природно надарена, но те и не очакваха по-малко. Преди края на първата вечер екипът открито я обяви за изумително схватлива — голяма похвала. Благословена с уменията на елитен репортер, тя можеше да съхранява, да подрежда и да възпроизвежда огромно количество информация, и то със забележителна скорост. Дори Дина, която пазеше цяла база данни за тероризма в паметта си, беше впечатлена от способността на Зоуи да помни.
— Тя е свикнала да работи с крайни срокове — каза Дина. — Колкото по-силно я притискаме, толкова по-добре реагира.
Всяка вечер последната й спирка беше малкият кабинет на горния етаж. Там, насаме с Габриел, тя многократно репетираше процедурите, които представляваха същността на вербуването й.
— Ако успеем — обеща й Габриел, — светът на Мартин ще бъде като отворена книга. Една грешка обаче — предупреди я той, — и ще провалиш цялата операция и ще изложиш себе си на смъртна опасност.
Зоуи трябваше да приеме, че вълкът дебне непосредствено зад вратата, за да я хване в предателство. За да го победи, се изискваха скорост и спазване на пълна тишина. Скоростта се постигаше лесно; тишината се оказа много по-труднопостижима. Късно втората вечер най-накрая се получи — записът на упражнението не показа нищо доловимо от човешко ухо.
И все пак бързото обучение на Зоуи бе само една от грижите на Габриел. Трябваше да се наемат превозни средства, хората от допълнителния екип да заемат местата си и да се наеме безопасен апартамент на десния бряг на Сена, недалеч от хотел „Де Вил“. Получил плана за работа на британците, трябваше да посещава множество организационни срещи. Иранският екип от МИ6 също си осигури достъп до тези срещи. Същото направиха и представителите на Външно министерство и на Министерство на отбраната. И наистина всеки път, когато Габриел влезеше в Темс Хаус, тълпата изглеждаше по-голяма. Съществуваше явен риск да се работи в непосредствена близост до други разузнавателни служби. Същите тези служби внимателно следяха всяка възможна оперативна тенденция. За Габриел опасността нарастваше от факта, че живее и работи в безопасна квартира на МИ5. Макар Греъм Сиймор да отричаше подслушването на подготовката, Габриел беше сигурен, че всяка дума, произнесена от екипа му, бе записвана и анализирана от МИ5. Но такава бе цената на сътрудничеството срещу Мартин Ландесман. И цената на Зоуи.
Габриел остана верен на първоначалния план на операцията и неохотно позволи на Греъм Сиймор да поеме наблюдението на Зоуи. Въпреки възраженията на юристите, Сиймор разшири обхвата на наблюдението и включи телефона и компютъра на Зоуи в офисите на Файненшъл Джърнъл. Засечените обаждания и електронната кореспонденция не показаха липса на дискретност, нито породиха други съмнения. Нито откриха други пазени в тайна контакти, освен този с Мартин Ландесман, председател на „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“ в Женева.