Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
Двамата разговаряха през цялото пътуване през града и преди Спенсър да се усети, те вече слизаха от магистралата покрай зоологическата градина. Пулсът й се беше успокоил. Бузите я боляха от смях. Предложението да разговарят за нещо друго, различно от случая, беше много добро.
Когато спряха на един светофар, шофьорът пусна радиото. А сега превключваме на разследването на убийството на Табита Кларк. Следователите казват, че са напреднали с разпитите и вече имат няколко потенциални заподозрени.
Спенсър заби нокти в коляното си. Заподозрени?
— Това е много луда история, нали? — Чейс кръстоса крака. — От време на време я следя. Няколко души ми изпратиха запитвания дали ще започна да публикувам разни неща за нея в блога.
— Уф — каза Спенсър и с трепереща ръка отметна кичур коса от рамото си.
Чейс грабна чашата си с шампанско.
— Всъщност ти си била в Ямайка по времето, когато Табита е умряла, нали? Видя ли нещо?
Спенсър се обърна и втренчи поглед в него; по гърба й започнаха да се стичат ручейчета студена пот.
— Никога не съм ти казвала, че съм била в Ямайка.
Чейс примигна.
— Да, каза ми.
— Не, не съм. — Тя започна да трепери. — Със сигурност не съм. — И без това я беше страх да си признае коя е. Не беше чак толкова глупава, че да му разкаже и за Ямайка.
Чейс пресуши чашата си на един дъх. Очите му не изпускаха нейните и за миг. Адамовата му ябълка се повдигна и се спусна, когато преглътна. Той бавно бръкна в джоба си, за да извади нещо. Направи го по същия начин, както някой, който иска да извади нож или пистолет. В съзнанието на Спенсър се появиха съвсем нови мисли. Ами ако Чейс знаеше, че Спенсър е била в Ямайка само защото и той е бил там?
Внезапно кръвта й се смрази и цялата ужасна схема се подреди в съзнанието й. Колко лесно бе намерила този блог. С каква готовност Чейс беше споделил с нея всички подробности за Али, тайни, които не можеха да бъдат открити току-така. Снимките, които й беше показал, очевидно бяха от нечия частна колекция, а не му бяха изпратени просто така. Освен това Чейс нямаше проблеми с проникването в компютърните системи, което означаваше, че лесно може да вкара информация в компютъра на Наоми Циглър на кораба, в лаптопа на Били Форд и в компютърната система на аптечната верига. Ако този адрес изобщо беше на аптечна верига. Спенсър просто беше повярвала на думите му.
Той я беше отвел в блока, където беше подготвен капанът. А после беше паднал пред онази врата и се беше блъснал в нея. Изглеждаше случайно, но ако всъщност не беше така? Знаеше ли той, че таванския капак щеше да се отвори? Или с почукването го беше задействал? А може би беше дал сигнал на някой вътре да го отвори?
Възможно ли беше Чейс да е тайният приятел на Али? Другият А.? През цялото време си беше мислела, че това е Ноъл… и беше паднала право в капана на Истинската Али.
Ръката на Спенсър се плъзна към дръжката на вратата. Внезапно Чейс я хвана за китката на другата ръка и я придърпа към себе си. Очите му проблясваха. Доволната му усмивка беше изчезнала.
— Трябва да ти кажа нещо — рече мрачно той.
— Аз… — Спенсър трепереше. Тя посочи към нещо през прозореца. — Какво е това?
Чейс пусна ръката й и се обърна. Спенсър завъртя дръжката и отвори вратата. Когато Чейс разбра, че това е номер, тя вече се намираше на пътя. Студеният вятър повдигна полата й. Токчето й се изкриви, но тя не се отказа.
— Спенсър! — извика Чейс. — Какво правиш?
Той също се опита да се измъкне от колата. Спенсър извика и изрита вратата с крак, затръшвайки я в лицето му. Светофарът светна зелено. Останалите коли надуха клаксоните си.
— Тръгвай! — извика Спенсър на шофьора, който изглеждаше ошашкан. За нейна голяма изненада лимузината наистина потегли. Спенсър се обърна и побягна.
Тя притича на зигзаг покрай една двойка, които вървяха по тротоара, хванати за ръце, и сви в една алея. Изобщо не познаваше добре тази част от града. Не минаваха никакви таксита. Хора седяха на стъпалата пред къщите си и гледаха. Иззад ъгъла се появиха група деца и силният им смях се понесе по алеите.