Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
Или всичко това беше просто поза? В главата на Ариа продължаваха да се въртят едни и същи мисли. Възможно беше Ноъл да е познавал Табита. В имейла си до Фуджи я беше нарекъл приятел — или може би имаше предвид Али? Ако е ставало дума за Табита, така ли беше успял да се сдобие с огърлицата й? Затова ли на кораба й беше казал да стои далеч от Греъм? Може би Греъм също знаеше, че Табита и Ноъл са били приятели. Може би Ноъл се беше притеснявал, че момчето ще издаде нещо. Това не се беше случило, разбира се — но Греъм щеше да каже на Ариа кой я следи.
А ако Ноъл познаваше Табита, това означаваше, че е познавал и мащехата й Гейл. Може би разполагаше с вътрешна информация за бебето на Емили. Може да е надничал в пощенската кутия на Гейл, очаквайки Емили да върне парите, без да изглежда подозрително — може би беше казал на Гейл, че е дошъл да вземе нещо, което Табита е взела от него, преди да изчезне. Може да е продължил да поддържа връзка с Гейл и съпруга й, след като те се бяха преместили в Роузууд — сигурно е знаел къде да я намери. И когато Гейл го беше видяла на алеята в нощта, когато Ариа, Емили и останалите бяха отишли в дома й, уплашени, че Гейл може да е откраднала бебето на Емили, той можеше да я е убил, преди тя да успее да извика името му и да го издаде.
Това звучеше много логично. Дори Ямайка се вписваше в картината. Ариа не беше прекарала всяка една минута с Ноъл — той можеше да се е измъкнал и да е инструктирал Табита какво да прави, за да подлуди Ариа и останалите момичета. Може би й беше казал: Объркай ги. Закарай ги на покрива и бутни Хана долу.
Само че нещата не се бяха развили по този начин — вместо това те бяха бутнали Табита от покрива. Но възможно ли беше Ноъл да е убил Табита? Дали причината е била същата, поради която е убил и Гейл — защото се е страхувал, че може да го издаде? Дали наистина е правил всичко това заради Али? Наистина ли я обичаше чак толкова много?
Ариа затвори очи. Не. Ноъл не обичаше Али. Ноъл беше добър човек, невинен. Парчетата от пъзела съвпадаха, защото тя искаше да е така, защото А. ги насочваше в тази посока, защото дори приятелките й извъртаха и навързваха нещата в погрешно направление. Тя трябваше да го вярва. Трябваше да даде на Ноъл още един шанс да й обясни всичко.
Райън погледна часовника си „Шанел“, след което ги прегърна през раменете.
— Навъртайте се наоколо, вие двамата. Почти настъпи времето за фотосесията на краля и кралицата на гробището.
Ариа се огледа.
— Къде е Хана? — Тя не беше видяла нито една от приятелките си цялата вечер.
Ноъл се огледа.
— Преди няколко минути видях Хана и Майк да излизат. Но съм сигурен, че не са отишли далеч.
— Аз ще ги намеря — каза Райън и започна да си проправя път през тълпата.
Когато се отдалечи, Ноъл се обърна към Ариа.
— Какво ще кажеш докато чакаме да идем да си вземем питиета от бара? Никой няма да посмее да каже нещо на краля на бала. — Той й намигна.
Ариа облиза устните си. Приятелят ти иска да пийне с теб, каза си тя. Той иска малко време насаме с теб. Защото те обича.
Внезапно с периферното си зрение тя забеляза нечия фигура. Една жена в сив костюм влезе в залата, говорейки тихо по телефона си. Агент Фуджи. Тя пък какво търсеше тук?
Ариа погледна към Ноъл, по-решителна от всякога.
— Да вървим.
Двамата прекосиха фоайето и влязоха в тъмния бар. Барманът, който забърсваше с кърпа плота, ги погледна.
— Какво ще желаете?
Ноъл поиска уиски, а Ариа си поръча гимлет. След това той обърна милите си, любящи зелени очи към нея.
— Наистина ли си добре?
Ариа преглътна тежко. За щастие точно в този миг барманът се приближи и остави пред тях питиетата им. Поне имаше какво да държи в ръцете си.
— Ако си мислиш, че се сърдя заради онова с Олаф, вече го загърбих. Дори мога да те разбера, Ариа. Наистина.
— Въпреки това се чувствам ужасно — каза тя. — Не знам какво съм си мислела.
— Всичко е наред — каза твърдо Ноъл, докосвайки ръката й. — Но онова, което ти казах, остава. За Али имам предвид.
Ариа потрепна, чувайки името й.