Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
Ариа махна на Ноъл; очите й бяха пълни със сълзи.
— Хм, набрала съм те по погрешка — каза тя на Спенсър. След което прекъсна връзката, без да каже нищо друго.
24.
Някой се подхлъзва
В събота следобед, няколко часа преди началото на бала, Спенсър и Хана седяха в спалнята на Хана в дома на баща й. В ъгъла беше изправено едно огледало в цял ръст. Леглото беше обсипано с кутийки гримове, сешоари и спрейове за коса, а на пода беше пръснат пълен асортимент фиби за коса, клипсове и фуркети. Върху кадифена кърпа на бюрото бяха подредени взетите на заем от майките им бижута. Роклите им висяха на закачалки върху вратите на гардероба, а обувките им бяха поставени на килима под тях. Въздухът ухаеше на парфюми и онази лека миризма на почистващ препарат, която Спенсър така и не успяваше да определи. Това я караше да се чувства малко тъжна, че не могат всички да се съберат тук за подготовката за бала, но никой не се беше чувал с Ариа, а Емили неочаквано беше решила да отиде на бала с Айрис. Двете се гласяха в дома на семейство Фийлдс.
На вратата се почука. Бащата на Хана надникна вътре.
— Как върви, момичета? Мога ли да помогна с нещо?
— Не знам, татко. — Хана се подсмихна. — Искаш ли да ни помогнеш с гримирането?
Господин Мерин вдигна примирено ръце и отстъпи назад.
— Това не е по моята част. — Той се усмихна с обожание на Хана. — Но ти изглеждаш прекрасно.
— Наистина изглеждаш прекрасно. — Кейт също подаде глава. Половината й коса падаше на къдри по раменете, но останалата половина беше все още права.
— Благодаря — отвърна Хана, изненадана. — Ти също, Кейт.
Господин Мерин и Кейт изчезнаха в коридора. Хана погледна към Спенсър.
— Мислиш ли, че трябваше да я поканя с нас?
— Може би. — Спенсър сви рамене. Не че щеше да й е много приятно. А обикновеният живот на Кейт сигурно щеше да й действа потискащо. Това момиче нямаше А. в живота си. Нито тайни, които да крие. Нито смъртни заплахи.
Хана се отпусна на стола, без да си прави труда да излиза в коридора и да вика Кейт.
— Ще ми се Майк да се беше обадил, за да потвърди, че отива с мен. — Тя погледна към отражението на Спенсър в огледалото. — А ти с кого ще ходиш, Спенс?
Спенсър взе една щипка за извиване на мигли.
— О, просто един, с когото се запознах.
— Къде?
— В „Кинг Джеймс“ — отвърна машинално Спенсър, използвайки историята, която си беше съчинила. — Работи в скъп мъжки бутик.
— В „Богард“? — Очите на Хана светнаха. — Мислех си да взема оттам ръкавели за Майк. Абсолютно съм навита да му вдигна акциите… ако все още сме заедно.
— Хм, не съм сигурна, че продава точно ръкавели — отвърна Спенсър и се ухапа силно по вътрешната страна на бузата. Имаше предчувствието, че това ще е една дълга нощ. Дано Чейс не проявеше желание да разговаря с приятелките й.
Мислейки си за Чейс, тя извади телефона си, облегна се на Хана и й показа снимката на Али в Убежището, която той й беше дал.
— Погледни.
Хана сви устни.
— Откъде я взе?
— Търся разни неща за нея. Нали знаеш къде е направена?
— Пфу. Винаги бих познала тази стая. — Хана се намръщи. — Али изглежда колкото нас, може би малко по-малка. — Тя посочи към фигурата, чието лице не се виждаше. — А това кой е?
— Надявах се ти да знаеш. Той е с Али, не мислиш ли?
Хана присви очи.
— Лошо, че не носи нищо по-отличаващо се. Вече всички, дори майките им, носят черни блузи с качулки, нали?
— Ноъл има такава — каза Спенсър и се прокашля смутено.
Хана я изгледа продължително и сериозно.
— Прилича на него, нали?
— Не ми се иска да е така. — Спенсър се отпусна на леглото и разтърка очите си.
— Но така изглежда, нали? — попита тихо Хана. Тя беше казала на Спенсър за това, че Майк не можеше да си спомни къде е бил Ноъл, когато на кораба беше избухнала бомбата… и за това как беше видяла Ноъл в Бил Бийч. Момичето поклати глава. — Все още не мога да повярвам, че си отишла сама в онзи блок във Филаделфия. Можеха да те убият.
— Мисля, че А. просто искаше да ме уплаши — промърмори Спенсър и стомахът й се сви. Вече всичко й се струваше толкова ясно: Али и помощникът й бяха подхвърлили адреса в аптечната система, за да го открие Чейс. Бяха подготвили капана, който да се активира, когато Спенсър се появи да души наоколо. Това означаваше ли, че А. е наясно, че Спенсър разследва?