Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
— О, боже, отрязах си ухото!
Чейси Бледсоу, облечена в лъскава златиста копринена рокля, й направи снимка и се засмя.
Хана прокара език по зъбите си. Чейси изглеждаше страхотно тази вечер. И се беше постарала повече от Хана за това.
Тя изпъна рамене, пусна ръката на Майк, отиде до Чейси и я потупа по ръката. Момичето се обърна. Усмивката й леко помрачня, когато видя короната на главата на Хана.
Хана махна фибите от косата си, свали короната и я подаде на Чейси.
— Заповядай — каза тя. — Това е за теб.
Чейси гледаше короната в ръцете си, като очевидно не разбираше нищо. Хана завъртя очи.
— Сложи си я, глупачке — каза тя. После й подаде и скиптъра.
Чейси примигна.
— К-какво?
— Направи го, преди да съм размислила — изръмжа Хана. След това й обърна гръб, оставяйки короната в ръцете й. Но докато вървеше към Майк, устните й се разтегнаха в широка усмивка. Тя зърна отражението си в огледалото. Изглеждаше милион пъти по-добре. Сребристата корона определено не подхождаше на кожата й.
— Госпожице Мерин?
Хана се обърна. Зад нея стоеше една жена в униформа на „Четирите сезона“.
— Вие ли сте Хана Мерин? — попита тя. Хана кимна и жената я хвана за ръката. — Търсят ви по телефона на рецепцията. Казаха, че е спешно.
Майк я изгледа с любопитство, след което я последва във фоайето. Хана взе телефона; сърцето й се беше разтуптяло при мисълта за възможните събеседници. Но когато се обади, от другата страна се чу изненадващ глас.
— Хана? — попита приглушеният момичешки алт. — Обажда се Кели. От Уилям Атлантик.
— Кели? — Хана примигна. — Какво има?
— Обаждам се заради момчето, с което сте приятели — каза Кели. — Греъм. Той се събуди. Обадих се у вас и баща ти ми каза, че си на бала, но ти ме помоли да ти се обадя по всяко време, така че…
— Благодаря ти — прекъсна я Хана, стиснала здраво слушалката. Тя погледна към такситата, които чакаха отвън, и главата й се напълни с милион мисли. — След петнайсет минути съм там.
След това затвори, опитвайки се да реши кой е най-краткият маршрут за таксито. Майк се прокашля до нея.
— Къде ще бъдеш след петнайсет минути?
Хана се вцепени. Майк изглеждаше смазан… и объркан… и разтревожен. Тя погледна към тълпата. Внезапно пред очите й се появи Ариа, застанала до Ноъл. Тя си представи как Греъм се върти в леглото си. Мърмори разни неща. Припомня си разни неща. За няколко минути можеха да разгадаят всичко.
Тя се обърна към Майк.
— Греъм се е събудил. Трябва да поговоря с него.
Майк пристъпи към нея.
— Чудно, да вървим.
— Да вървим? — Хана поклати глава. — Няма начин.
— Този път няма да спечелиш. — Майк сложи ръце на хълбоците си. — Няма да те пусна да говориш сама с този психопат.
Хана се взря в лицето му. Той нямаше да приеме „не“ за отговор. Всъщност какво значение имаше? Скоро всичко щеше да е ясно. Може би наистина имаше нужда от защита.
— Щом настояваш — промърмори тя. — Но да тръгваме! — След което сграбчи ръката му и изтича навън.
26.
Кого обичаш?
— Ариа! — Райън, облечена в плисирана рокля с ресни и събрала косата си на кок, изтича при Ариа и силно я прегърна. — Залата изглежда невероятно!
Ариа спря да прави снимки, което беше част от задълженията й като организатор по декора, и огледа балната зала в „Четирите сезона“, сякаш досега не я беше виждала — макар че беше пристигнала тук още в три следобед, за да наглежда украсата.
— Благодаря — каза тя на Райън. — Но всъщност останалите момичета направиха всичко, аз само им давах указания.
Райън махна презрително с ръка.
— Важно е въображението ти. — Тя огледа тоалета на Ариа, от къдриците до семплата, но елегантна черна рокля и кадифените обувки с високи токчета, които си беше купила от Франция преди години специално за този случай. — Ти също изглеждаш страхотно. — Тя се обърна към някой до нея. — Нали?
Ариа потрепна. Ноъл се беше приближил и безмълвно беше застанал до нея. Той изглеждаше елегантно в смокинга си и беше килнал на една страна короната си на крал на бала.
— Страхотно, както винаги — отвърна той като добър приятел.
А беше ли такъв? Вече й беше казал, че изглежда страхотно поне двайсет пъти тази вечер. Освен това й беше осигурил организацията на декорите, нещо, което винаги бе искала. Дори беше останал до нея, въпреки че се беше държала като откачена, точно както в този момент.