Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Не знаех какви ги върша, разбира се. Връзката ми с АртЗмида противоречеше на здравия разум. Но не можех да залича чувствата си към нея. И някак си, без да осъзная, че се случва, манията ми да открия Яйцето на Холидей постепенно бе изменена от манията ми по нея.
Накрая започнахме да излизаме на "срещи". Еднодневна пътувания до екзотични места в ОАЗИС и луксозни нощни клубове. В началото АртЗмида не искаше. Каза ми, че не бива да се появявам на публични места, тъй като Шестиците ме мислеха за мъртъв. Щом някой зърнеше аватара ми, щеше да се разбере, че не бяха успели да ме убият и отново щяха да ме включат в списъка си за покушения. Но аз ѝ отвърнах, че не ме интересува. Вече се криех от Шестиците в истинския свят и не исках да бягам от тях и в ОАЗИС. Освен това аватарът ми вече бе на деветдесет и девето ниво. Чувствах се почти неуязвим.
Може би просто се опитвах да впечатля АртЗмида, като се правех на безстрашен. И мисля, че успявах.
Въпреки това маскирахме аватарите си, преди да излезем, защото знаехме, че жълтата преса щеше да гръмне, ако Парзивал и АртЗмида започнеха редовно да се появяват заедно на публични места. Но имаше и изключения. На осемнайсетия ми рожден ден тя ме заведе да гледамеРоки Хорър Пикчър Шоув кино с размерите на стадион на планетата Транссекшуъл, където провеждаха най-дългите и най-посещавани прожекции на филма в ОАЗИС. На всяка прожекция идваха хиляди аватари, за да седят на седалките и да се радват на участието на публиката. Обикновено само на дългогодишни членове на фенклуба се позволяваше да излязат на сцената и да играят ролите пред гигантски зелен екран, при това чак след тежка поредица от прослушвания. Но АртЗмида използва известността си, за да задейства някои връзки, и ни позволиха да участваме в драматизацията.
Тя играеше съвършената Колумбия, а аз имах честта да вляза в ролята на неживия ѝ възлюбен Еди. Промених аватара си така, че да изглежда точно като Мийт Лоуф в тази роля, но играта ми и безмълвното повтаряне на репликите бяха доста слаби. За щастие, публиката не ме освирква, защото бях известният ловец Парзивал и си личеше колко се забавлявах.
Това бе най-забавната вечер в живота ми досега и след представлението го казах на АртЗмида. Тогава тя се наведе към мен и ме целуна за първи път. Не го усетих, разбира се. Но пулсът ми се ускори въпреки това.
Бях наясно с всички клиширани предупреждения за бедите, свързани с това да харесваш някого, когото познаваш само онлайн, но не им обръщах внимание. Реших, че която и да е в действителност АртЗмида, аз бях влюбен в нея. Усещах го до дълбините на меката, карамелизирана същност на личността си.
И тогава, една вечер като пълен идиот реших да ѝ разкрия чувствата си.
□□18
Беше петък вечер и за пореден път се занимавах с проучвания, като гледах епизодите наДеца чудо,телевизионен сериал от началото на 80-те за млад хакер, който използва компютърните си умения, за да разгадава мистерии. Тъкмо бях изгледал епизода "Смъртоносен достъп" (в който се появяваха герои от сериалаСаймън & Саймън),когато получих имейл от Огдън Мороу. Темата на съобщението гласеше: "Ако искаме, ще танцуваме".
Имейлът не съдържаше текст, а само прикрепен файл покана за една от най-ексклузивните сбирки в ОАЗИС: празненството по случай рождения ден на Огдън Мороу. В истинския свят Мороу почти не се появяваше в публичното пространство, а в ОАЗИС излизаше от бърлогата си само веднъж годишно, за да организира въпросното събитие.
В поканата имаше снимка на прочутия аватар на Мороу — Великия и всемогъщ Ог. Белобрадият магьосник бе наведен над голям диджейски пулт с една слушалка притисната към ухото, прехапал долна устна в екстаз от музиката, докато пръстите му въртяха стара винилова плоча върху комплект грамофони. Върху кутията с останалите плочи имаше стикер "БЕЗ ПАНИКА" и лого "Забранено за Шестици", което представляваше жълта шестица оградена в червен кръг и задраскана. Текстът под снимките гласеше:
Танцова забава с музика от 90-те по случай 73-ия рожден ден на Огдън Мороу!
Тази вечер: 10 ч Стандартно време в Обърканото кълбо
Поканата важи за един човек
Слисах се. Огдън Мороу си бе направил труда да ме покани на рождения си ден. Това бе най-голямата чест, която някога ми бе оказвана.
Обадих се на АртЗмида и тя потвърди, че е получила същия имейл. Каза ми, че няма как да пропусне парти на самия Ог въпреки очевидния риск. Затова аз, естествено, отвърнах, че ще я чакам в клуба. Само така нямаше да изглеждам като пълен страхливец.