Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Парзивал: Не е нужно да говорим за неща, свързани с Лова…
АртЗмида: Всичко е свързано с Лова.
Парзивал: О, стига. Поне ми дай шанс. Да започнем отначало. Здравей, АртЗмида, как си?
АртЗмида: Добре, благодаря. А ти?
Парзивал: Чудесно. Всъщност защо използваме стария текстови чат? Мога да направя виртуален чатрум.
АртЗмида: Предпочитам така.
Парзивал: Защо?
АртЗмида: Сигурно си спомняш, че на живо съм склонна да бръщолевя. Когато пиша, не съм такова плямпало.
Парзивал: Според мен не си плямпало. Очарователна си.
АртЗмида: Правилно ли виждам, че използваш думата "очарователна"?
Парзивал: Виждаш какво съм написал.
АртЗмида: Много мило от твоя страна, но хич не ти вярвам.
Парзивал: Говоря напълно сериозно.
АртЗмида: Е, как е животът ти като първи в Класацията? Омръзна ли ти вече да си звезда?
Парзивал: Не се чувствам като звезда.
АртЗмида: Шегуваш ли се? Целият свят си умира да разбере кой си в действителност. Ти си рокзвезда, човече!
Парзивал: Ти си също толкова известна. И ако съм такава звезда, защо медиите винаги ме представят като задръстеняк, който не се къпе и не си подава носа навън?
АртЗмида: Значи си гледал онзи скеч за нас?
Парзивал: Да. Защо всички си мислят, че съм антисоциална откачалка?
АртЗмида: Нима не си антисоциален?
Парзивал: Не! Е, добре де, може би малко. Но поддържам отлична лична хигиена.
АртЗмида: Поне те представят с истинския ти пол. Всички си мислят, че в истинския живот аз съм мъж.
Парзивал: Така е, защото повечето ловци са мъже и не могат да прием мисълта, че една жена ги е победила и надхитрила.
АртЗмида: Знам. Големи са неандерталци.
Парзивал: Значи потвърждаваш, че си жена, нали? В реалността?
АртЗмида: Това вече трябваше сам да си го разбрал, Клузо.
Парзивал: Да.
АртЗмида: Нима?
Парзивал: Да. След като анализирах наличните данни, стигнах до заключението, че да си от женски пол.
АртЗмида: И защо?
Пазривал: Защото не искам да открия, че си падам по 150-килограмов чичко на име Чък, който живее с майка си в мазе в предградията на Детройт.
АртЗмида: Падаш си по мен?
Парзивал: Вече трябваше сама да си се досетила, Клузо.
АртЗмида: Ами ако съм 150-килограмово момиче на име Чарлийн, което живее с майка си в мазе в Детройт? Пак ли щеше да си падаш по мен?
Парзивал: Не знам. Наистина ли живееш в мазето на майка си?
АртЗмида: Не.
Парзивал: Значи сигурно пак щях да си падам по теб.
АртЗмида: Искаш да повярвам, че си един от онези митични мъже, които се интересуват само от характера на жената, независимо от тялото, в което е поместен?
Парзивал: Защо приемаш, че съм мъж?
АртЗмида: O, моля ти се, очевидно е. От теб се излъчва само момчешка енергия.
Парзивал: Момчешка енергия ли? Да не би да построявам изреченията по характерен за мъжете начин или нещо подобно?
АртЗмида: Не сменяй темата. Твърдиш, че си падаш по мен, а?
Парзивал: Харесвам те още отпреди да се запознаем. Четях блога ти и гледах видеоклиповете ти. Следя те в киберпространството от години.
АртЗмида: Въпреки това още не знаеш почти нищо за мен, нито за истинския ми характер.
Парзивал: Все пак сме в ОАЗИС. Тук всички съществуваме само като характери.
АртЗмида: Аз съм на друго мнение. Всичко за онлайн характерите ни се просмуква в аватарите ни, което ни позволява да контролираме начина, по който изглеждаме и се държим с другите. ОАЗИС ни дава възможност да бъдем такива, каквито искаме. Затова всички са пристрастени към него.
Парзивал: Значи в истинския живот изобщо не приличаш на човека, когото срещнах в гробницата, така ли?
АртЗмида: Това е само една страна от характера. Онази част, която реших да ти покажа.
Парзивал: Е, тази ти страна ми харесва. А ако ми покажеш и другите си лица, съм сигурен, че и те ще ми харесат.
АртЗмида: Сега говориш така, но знам какво става в подобни ситуации. Рано или късно ще поискаш да видиш моя истинска снимка.
Парзивал: Не съм от хората, които искат подобни неща. Освен това със сигурност няма да ти покажа своя снимка.
АртЗмида: Защо? Толкова ли си грозен?
Парзивал: Голяма си лицемерка!
АртЗмида: Е, и? Отговори на въпроса ми. Грозен ли си?
Парзивал: Сигурно съм.
АртЗмида: Защо?
Парзивал: Представителките на женския пол ме намират за отблъскващ.
АртЗмида: Според мен не си отблъскващ.
Парзивал: Естествено, нали си дебел чичко на име Чък, който обича да си чати с грозни момчета.
АртЗмида: Значи си млад мъж, така ли?
Парзивал: Сравнително млад.
АртЗмида: В сравнение с какво?
Парзивал: В сравнение с петдесет и три годишен мъж като теб, Чък. Майка ти взима ли ти наем, че живееш в мазето?