Затворена котка [bg]

— Че Жьоне е много жесток. Предпочитам Кавафис.

Мелиса погледа заглавията още малко, после Тирсо излезе от кухнята с две чаши, пълни с кехлибарена течност.

— Ернесто е прав — каза той, подавайки й едната чаша. — Ти си по-голям педал от мен.

— Защото си падам по Кавафис ли? — отвърна тя, сърбайки с наслада студения чай.

— Заради това и заради други неща.

— Например?

— Едгар например.

— Върви по дяволите!

Тирсо избухна в смях.

— Ернесто не донесе ли нещо ново от Испания? — попита Мелиса, за да отклони въпроса.

— Книгите са много скъпи, миличка. Ако беше купил някоя книга от това пътуване, сега нямаше да пиеш чай. А и двамата имахме нужда от дрехи… Между другото, донесе ти един разкошен шал. Но ти се прави, че не знаеш! Трябваше да е изненада.

— Щеше да е хубаво…

— Почакай! — прекъсна я той и отиде до една масичка, за да донесе няколко тома. — За малко да забравя. За теб са.

Мелиса хвърли поглед на книгите.

— Анаис Нин… Името ми е познато.

— Това е онази луда писателка, дето е ходила с автора на „Тропици“… Как му беше името?

— Хенри Милър?

— Аха. И в резултат започва да пише перверзни и еротични разкази. Всъщност си е била еротоманка.

Мелиса пак погледна кориците нерешително.

— Задръж ги, след като ги прочетеш — настоя той, — или може да ги подариш, или да ги изхвърлиш, или да ги продадеш. Не ми трябват.

— Защо ми ги даваш, като не ти харесват?

— Първо, защото нямам какво друго да ти предложа. И второ, защото ти също си луда и може би ще се радваш да разбереш, че не си единствената.

Мелиса го ощипа злобно и седна да прелиства книгите.

— Какво си намислила? — попита Тирсо, като разтриваше ощипаното.

— Нищо особено.

Той я изгледа сериозно над очилата си.

— Познавам те по-добре от собствената ти майка. Нещо си намислила.

Мелиса бръкна с пръст в чашата и си поигра с леда, но кристалният звън не успя да наруши неловкото мълчание. Най-накрая погледна Тирсо и облиза мокрия си от чай нокът.

— Трябва да говоря с Ернесто.

— Ще дойде всеки момент… — Тирсо изведнъж се спря. — Нали няма да ми кажеш, че си бременна?

— Не е това — увери го тя. — Знаеш ли дали познава някой сигурен психолог?

— Защо?

— Не се притеснявай. Не съм луда, няма такова нещо.

— Естествено, че не — отвърна иронично той. — Човек ходи на психолог, за да си провери очите.

— Случват ми се странни неща.

Той предпочете да изчака останалата част от разказа.

— Днес сутринта изпълних един ритуал.

— Ритуал ли?

— Упражнение за отваряне на психичните канали.

— Виж, Мелиса, казах ти, че тези неща не ми харесват.