Затворена котка [bg]

Подозирам, че това е загадка, която никога няма да разбуля. Понякога, когато се гримирам, спирам и се вглеждам в образа на странното същество от женски пол, у което има също така и частица мъжественост, скрита в гърдите му, в стените на вагината му и във всеки яйчник, който очаква любовната прегръдка на някой сперматозоид. Убедена съм, че празната гордост на онези, които твърдят, че са единствено жени или мъже, е илюзорна и безплодна. Блажени са онези, които се признават за деца на една андрогинна цялост. „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде…“ Така Библията загатва за божествения им хермафродитизъм.

Но тази е само едната страна на медала. Презираме другите заради външни обстоятелства, защото отказваме да разбулим докрай собствената си душа. Упорито наричаме себе си разумни същества, въпреки че ирационалното все още е звяр, който се стаява в нас. Това е част от природата ни. Също така е част от онова място, където настоящето се принася в жертва в името на един все по-далечен Рай, който, изглежда, съществува само в нищо недоказващи книги и в разпалените речи на един фанатик, чиито уши чуват единствено собствения му глас.

Понякога си представям какво щеше да е, ако никога не се бях раждала. Иска ми се да вярвам, че преди и след съществуването човек е само невидим балон, който се носи свободно из незнайни лабиринти; щастливо и безгрижно същество, подобно на тридневен зародиш, който се търкаля по стените на един топъл организъм.

Задушавам се в тази реалност без бъдеще, в този хаос на безумни идеи; и най-лошото е, че не виждам начин да пробия обсадата. Омагьосали са ни, сигурна съм в това. Страната е жертва на черна магия и никой не е разбрал… или никой не иска да го признае. Но аз няма да се огъна. Поне знам как се излиза от омагьосване: създавайки друго.