![Затворена котка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/2/zatvorena-kotka-bg-download.jpg)
Затворена котка [bg]
- Автор: Чавиано Дайна
- Серия: Тайните на Хавана #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-281-276-0
- Переводчик: Катя Бобева
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Затворена котка [bg]». Краткое содержание книги:
Алберто хипнотизирал един пациент, внушавайки му, че тялото му е продължение на свещта, която се намира на бюрото му. Уверил го, че когато се събуди, няма да помни нищо, въпреки че връзката му със свещта щяла да се запази в продължение на много часове. След това го събудил и го завел в една странична стая. Синът му, който му асистирал, взел свещта и я остъргал с ренде, без пациентът да го види. В съседната стая човекът се оплакал, че е почувствал пробождане. Алберто се престорил, че не му обръща внимание. След няколко минути помощникът повторил действието. Този път човекът скочил от мястото си силно притеснен и почти си разкъсал ризата. На гърба му личали червени петна, сякаш лапите на гигантски и невидим звяр били на път да го разкъсат.
Според Алберто експериментът би могъл да обясни принципа на магията и на „делата“, извършвани от магьосници и шамани. Той мисли, че човек подсъзнателно може да предаде на друг идеята за злина. Това означава, че магьосничеството или магията водят до резултат в зависимост от способността за предаване и телепатичното възприятие между субектите. С други думи, ключът към магията би могъл да е в сугестията на несъзнателно ниво.
За разлика от Алберто Сибила никога не е вярвала, че магията зависи от сугестията или от вярата. „Това е въпрос на енергии — твърди тя. — И енергията се чувства, независимо дали вярваш, или не.“
При всички положения възможността да се запозная с този експеримент ми помогна да започна собствената си промяна и да видя нещата по различен начин. Благодарение на това се посветих на изследването на този таен таван, който е душата. Ритуалите бяха първата стъпка. Чрез тях открих неподозирани връзки. Тялото ми се променя със сезоните и усещам присъствия около себе си.
Чувствам, че съм в един от тези периоди на открития. Сякаш ръцете ми, обърнати към звездите, се изпълват с енергия. Няма какво друго да е. Зареждам се с живот като стените на клетка, която се храни с аминокиселини, като изтощена батерия, която черпи електричество от някой източник, като зърно на майчина гърда, което се възпалява от коластрата, преди млякото да избликне от него.
Не мога да го избегна. Духът ми се превръща в цялост, която пулсира в унисон с планетата. Вали дъжд и слюнката ми става сладка. Студено е и потта ми е топла. Гледам луната и вагината ми мирише на море. Ваде ретро6, желание. Всеки момент ще избухна.
11
Беше чудо. Прочитът на писмата отново беше събудил у нея импулса да пише. Винаги, когато някоя книга стимулираше въображението й, мигом я зареждаше с всякакви идеи. Сега имаше пред себе си — бог знае защо — един разказ за вампири и две еротични стихотворения. Вместо да губи време в опити да намери връзка между двете, посвети дни наред на таен писарски труд. Работеше като паяче, тихо и скришом. Едно племе червени вампири дебнеше човечеството от друго измерение, но хората, неподозиращи опасността, усещаха само неопределим ужас. Беше странен разказ — признаваше си го, — най-вече защото не стигаше до развръзка. Вампирите не нападаха никого, въпреки че заплахата върху човешкия род продължаваше и след последната точка. От друга страна, стихотворенията бяха отявлено провокативни. След като препрочете текстовете и ги подложи на целебна хирургическа операция, реши да ги занесе в едно списание, където вече беше публикувала други стихотворения. После щеше да се отбие в къщата на Алваро и Селесте.
Докато оглеждаше дрехите си и се опитваше да избере между виолетовата или синята пола, си призна, че литературата се беше превърнала в акт на съблазън. Беше нейната форма на бунт. Докато се приготвяше за едно от обичайните си посещения при Алваро и Селесте, с тъга си помисли, че техният дом и домът на Тирсо бяха единствените оазиси, където срещаше идеи, близки на духа й…
Избра една лилава рокля в индийски стил и червени сандали, които се връзваха около краката с ленти. Беше платила десетократно повече за тях на черния пазар, но бяха фантастични.
Взе разказа, за да го прегледа, преди да излезе. Напоследък работата й пречеше да се концентрира и трябваше да се бори с персонажите, докато организираше изложба на пластични изкуства, но това удвои удоволствието от усилието.
Удоволствието от усилието.
Наслади се на фразата. Запита се защо толкова хора страдат пред празния лист. За нея писането никога не беше изисквало огромно усилие на волята. В нейния случай беше необходимост или по-скоро терапия. Когато прекарваше известно време, без да се занимава с писане, ставаше раздразнителна, изпадаше в кризи на депресия, кошмарите й се увеличаваха, имаше истерични изблици.
6
Ваде ретро (лат.) — „Отстъпи! Назад!“ — Б.пр.