Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 119
Перейти на страницу:

— Бих му доверил живота си.

— Значи, следва да уважите правото му на уединение.

— Това и правих, през последната година.

— Какво са тогава още няколко часа?

Тя имаше право, разбира се.

— Липсва ви — каза Мии.

— Разбира се.

— Той ви обича, нали знаете.

Майрън не отговори.

— По-добре се опитайте да поспите.

Тя отново имаше право. Той затвори очи, но знаеше, че сънят няма да го навести. Близък приятел наскоро беше убедил Майрън да се запише на курс по трансцендентална медитация и макар да не беше съвсем сигурен, че вярва в тези неща, простотата и лекотата на метода му се сториха идеални за моментите, когато сънят му се изплъзваше. Нагласи приложението за медитация на телефона си — да, имаше такова — да отброи двайсет минути, затвори очи и започна да се отпуска.

Хората си мислят, че медитацията прочиства ума. Това са пълни глупости. Умът не може да се прочисти. Колкото повече се опитваш да не мислиш за нещо, толкова повече ще мислиш за него. Ако искаш да се отпуснеш, трябва да позволиш на мислите си да се движат свободно. Да се научиш да ги наблюдаваш, без да ги оценяваш или да реагираш на тях. Точно това направи Майрън сега.

Замисли се за предстоящата среща с Уин, за Есперанца и Голямата Синди, за майка си и баща си във Флорида. Замисли се за брат си Брад и племенника си Мики, и за промените, които бяха настъпили в живота и на двамата. Замисли се за Териса, която най-сетне отново беше станала част от живота му, за предстоящата им сватба, за началото на новия живот заедно с нея, за внезапната, осезаема възможност да бъдат щастливи.

Замисли се колко невероятно крехко му се струваше всичко това.

В крайна сметка самолетът се приземи и плавно забави ход. Когато спря напълно, Мии дръпна ръчката и отвори вратата. Усмихна му се широко.

— Късмет, Майрън.

— И на теб, Мии.

— Много поздрави на Уин.

Глава 3

Автомобилът марка „Бентли“ го чакаше на пистата. Докато Майрън слизаше по стълбичката на самолета, задната врата се отвори. Излезе Уин.

Майрън забърза надолу и усети как очите му се пълнят със сълзи. Когато се озова на три метра от своя приятел, той спря, примигна и се усмихна.

— Майрън.

— Уин.

Уин въздъхна.

— Ще превърнеш момента в тържествен, нали?

— Какво би бил животът без такива моменти?

Уин кимна. Майрън пристъпи напред. Двамата мъже се прегърнаха яростно, вкопчени един в друг, сякаш в спасителен пояс.

Без да се откъсват, Майрън проговори:

— Имам един милион въпроси.

— Няма да отговоря на нито един.

Пуснаха се.

— Трябва да се съсредоточим върху Рийс и Патрик.

— Разбира се.

Уин направи на Майрън знак с ръка да седне на задната седалка. Майрън влезе в колата и се приплъзна навътре, за да направи място на Уин. Автомобилът „Бентли“ беше модел с дълга база. Преградата към шофьора беше вдигната. Имаше само две седалки, просторно място за краката и зареден бар. Повечето подобни автомобили разполагат с допълнителни места за още пътници. Уин не виждаше смисъл в това.

— Питие? — попита Уин.

— Не, благодаря.

Автомобилът потегли. Мии стоеше до вратата на самолета. Уин свали прозореца си и помаха. Тя му помаха в отговор. Погледът на Уин беше изпълнен с желание. Майрън просто наблюдаваше своя приятел, своя най-добър приятел още от първи курс в Университета „Дюк“, и не смееше да отмести поглед от страх да не би Уин отново да изчезне.

Уин каза:

— Задницата й е първокласна, не мислиш ли?

— Аха. Уин?

— Да.

— В Лондон ли беше през цялото това време?

Все така загледан през прозореца, Уин отговори:

— Не.

— Тогава къде?

— На много места.

— Носеха се слухове.

— Да.

— Твърдяха, че си се превърнал в отшелник.

— Знам.

— Не е ли вярно?

— Не, Майрън, не е вярно. Аз пуснах тези слухове.

— Защо?

— Не сега. В момента трябва да се съсредоточим върху Патрик и Рийс.

— Каза, че си видял Патрик.

— Така мисля, да.

— Така мислиш?

— Когато изчезна, Патрик беше на шест години — каза Уин. — Сега би трябвало да е на шестнайсет.

— Значи, не си могъл да установил самоличността му със сигурност?

— Правилно.

— Значи, си видял някого, за когото мислиш, че е Патрик.

— Отново правилно.

— И след това?

— И след това го изгубих.

Майрън се облегна.

— Това те учудва — каза Уин.

— Така е.

— Мислиш си „Това не е типично за теб“.

— Точно така си мисля.

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)