Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 119
Перейти на страницу:

Господин Пъпеш не направи така.

Снишавам се и вдигам дясната си ръка, както отбелязах по-горе, за да отклоня удара. После, със сгънати колене, се завъртам и с бръснача прерязвам корема му. Не чакам да видя реакцията му. Изправям се и го довършвам по същия начин, както и предишните двама.

Както казах, всичко приключва за секунди.

Пропуканият асфалт е омазан в червено и се омазва все повече. Давам си секунда, не повече, да се насладя на опиянението. Вие бихте направили същото, ако не се самозалъгвахте.

Обръщам се към Патрик.

Но него го няма.

Поглеждам наляво, после надясно. Ето го, почти изчезва от погледа ми. Втурвам се след него, но бързо разбирам, че това е безсмислено. Отправил се е към гара „Кингс Крос“, една от най-оживените в Лондон. Ще стигне до гарата — сред толкова много погледи — преди да го настигна. Целият съм в кръв. Може и да съм добър в работата си, но въпреки факта, че Хари Потър се е отправил към „Хогуортс“ именно от гара „Кингс Крос“, самият аз не притежавам невидимо наметало.

Спирам, поглеждам назад, обмислям ситуацията, правя си извод.

Оплескал съм нещата.

Време е да се омитам. Не се тревожа, че може да има запис от охранителни камери, на който се вижда какво съм направил. Има си причина съмнителните субекти да избират точно тези места. Далеч от любопитните погледи, включително и електронните.

И все пак. Пропуснах си шанса. След всички тези години, след цялото безрезултатно търсене, една следа най-сетне изскочи на пътя ми и ако изпусна тази следа…

Нуждая се от помощ.

Бързо се отдалечавам и натискам бутон едно за бързо набиране на телефона си. Не съм натискал бутон едно почти от година.

Той отговаря на третото позвъняване.

— Моля?

Гласът му, колкото и да се бях подготвил да го чуя, ме стъписва за кратко. Номерът е блокиран, така че той няма никаква представа кой му се обажда.

Аз казвам:

— Нямаш ли предвид „Съобщете“?

Последва рязко поемане на дъх.

— Уин? За бога, къде беше през…?

— Видях го — казвам аз.

— Кого?

— Мисли.

Най-кратката пауза.

— Чакай малко, и двамата ли?

— Само Патрик.

— Еха.

Намръщвам се. „Еха“?

— Майрън?

— Да?

— Хвани следващия полет за Лондон. Нуждая се от помощта ти.

Глава 2

Две минути преди обаждането на Уин Майрън Болитар беше гол, проснат в леглото с една зашеметяващо красива жена до себе си. Двамата зяпаха изящната ламперия на тавана и дишаха тежко, погълнати от въздействието на онова блаженство, което идва само след, ами, блаженството.

— Уха — каза Териса.

— Да, нали?

— Това беше…

— Да, нали?

Майрън беше истински майстор на интимните разговори.

Териса преметна крака извън леглото, изправи се и се отдалечи към прозореца. Майрън гледаше. Харесваше му как се движи гола, като пантера, така гъвкава, стегната и уверена. Апартаментът се извисяваше над Сентръл Парк откъм западната част. Териса погледна през прозореца към езерото и моста „Боу“. Ако някога сте гледали филм за Ню Йорк, в който двама влюбени тичат един към друг по пешеходен мост, то значи сте виждали моста „Боу“.

— Господи, каква гледка — каза Териса.

— Тъкмо си мислех същото.

— Задника ми ли зяпаш?

— Предпочитам да мисля за това като наблюдение. Закрила.

— Като един вид пазител, така ли?

— Би било непрофесионално от моя страна да отместя погледа си.

— Е, не бихме искали да изглеждаш като непрофесионалист.

— Благодаря ти.

После, все така с гръб към него, годеницата му каза:

— Майрън?

— Да, любов моя.

— Щастлива съм.

— Аз също.

— Малко е страшно.

— Ужасяващо е — съгласи се Майрън. — Върни се в леглото.

— Наистина ли?

— Аха.

— Не прави обещания, които не можеш да спазиш.

— О, аз мога да ги спазя — каза Майрън.

После добави:

— Някъде наблизо доставят ли стриди и витамин Е?

Тя се обърна, дари го с най-прекрасната си усмивка и бууум, сърцето му избухна на милиони парченца. Териса Колинс отново беше тук. След всичките тези години на раздяла, изпълнени с терзания и несигурност, най-накрая щяха да се оженят. Беше невероятно. Беше прекрасно. Беше крехко.

И тогава телефонът звънна.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)