Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 119
Перейти на страницу:

— Радвам се да ви видя, господин Болитар.

— И аз теб, Мии.

В случай че не сте се досетили: Уин беше богат.

Истинското му име беше Уиндзор Хорн Локуд III, като „Лок-Хорн Инвестиции и Сигурност“ и като сградата „Лок-Хорн“ на Парк Авеню. Целият му род беше заможен — толкова заможен, че когато са слезли от борда на „Мейфлауър“, са били облечени в спортни розови ризи, тъкмо навреме за една игра на голф.

Майрън промъкна почти двуметровото си тяло през вратата на самолета. Вътре имаше кожени седалки, дървена ламперия, канапе, луксозен зелен мокет и тапети със зеброва щампа — предишният собственик на самолета беше някакъв рапър и Уин беше решил да не го преобзавежда, защото така се чувствал „готин“ — с огромния телевизор, широкия диван и голямата спалня в стаята отзад.

Майрън беше сам в самолета и се чувстваше леко неловко, но щеше да му мине. Седна и си закопча колана. Самолетът започна да се придвижва към пистата. Мии демонстрира правилата за безопасност. Кръглата шапчица все още беше на главата й. Майрън знаеше, че Уин харесва тази шапчица.

Две минути по-късно вече бяха във въздуха.

Мии се приближи и каза:

— Имате ли нужда от нещо?

— Виждала ли си го? — попита Майрън. — Къде е бил?

— Не ми е позволено да ви отговоря — каза Мии.

— Защо не?

— Уин поръча да се погрижа за вашето удобство. Разполагаме с любимата ви напитка.

Носеше му шоколадово мляко в картонена кутийка.

— Да, само че ги спрях — каза Майрън.

— Наистина ли?

— Да.

— Жалко. Какво ще кажете за един коняк?

— Не точно сега. Какво можеш да ми кажеш, Мии?

Ми, Мии. Майрън се зачуди дали това е истинското й име. Това име допадаше на Уин. Водеше я в задната част на самолета и пускаше по някоя мазна шегичка от сорта на „Падна ли Мии?“, „Как обичам да си в ръцете Мии“ и „Я да ти видя шапчицата. Става ли Мии?“.

Уин.

— Какво можеш да ми кажеш? — попита отново Майрън.

Мии каза:

— Прогнозата за Лондон е краткотрайни валежи.

— Господи, каква изненада. Имах предвид какво можеш да ми кажеш за Уин?

— Добър въпрос — каза тя. — Какво можете да Мии — тя посочи себе си, — кажете за Уин?

— Недей така.

Тя му се усмихна.

— Ако ви се гледа, мога да пусна пряко предаване от мача на „Никс“.

— Вече не гледам баскетбол.

Мии го изгледа с такова съжаление, че му се прииска да погледне на другата страна.

— Гледах документалния филм за вас по И Ес Пи Ен — каза тя.

— Причината не е тази — каза Майрън.

Тя кимна в знак на съгласие, но не му повярва.

— Щом мачът не ви е интересен — каза Мии, — мога да ви пусна едно видео.

— Какво видео?

— Уин поръча да ви го пусна.

— Нали не е, ммм…?

Уин обичаше да заснема своите, ммм, плътски преживявания и да си пуска записите, докато медитира.

Мии поклати глава.

— Господин Болитар, Уин пази тези записи само за лични прожекции. Знаете това. Договорката е включена в писмените ни споразумения.

— Писмени споразумения? — Майрън вдигна ръка, преди тя да успее да му отговори. — Забрави, не искам да знам.

— Ето дистанционното, заповядайте — подаде му го Мии. — Сигурен ли сте, че към момента нямате нужда от нищо?

— Добре съм, благодаря.

Майрън се обърна към телевизора на стената и го включи. Беше готов на екрана да се появи съобщение от Уин в стил „Мисията невъзможна“, но не, вместо това започна едно от онези телевизионни предавания, които отразяват реални престъпления. Темата, разбира се, беше отвличанията, като ретроспекция как момчетата са в неизвестност вече десет години.

Майрън се облегна и започна да гледа. Филмът му помогна да си освежи паметта. В общи линии, това беше:

Преди десет години бяха завели шестгодишния Патрик Мур на „среща с другарче“ в имението на неговия съученик Рийс Болдуин, което се намираше в „шикозното“ — в медиите винаги използваха тази дума — предградие Алпайн, щата Ню Джързи, недалеч от остров Манхатън. Колко шикозно? Средната цена на къщите в Алпайн за последното тримесечие надхвърляше четири милиона долара.

Двете деца били поверени на грижите на Вада Лина, осемнайсетгодишна студентка на разменни начала от Финландия, която работела като бавачка на семейството. Когато майката на Патрик, Нанси Мур, дошла да вземе сина си и почукала на вратата, никой не й отворил. Това не я разтревожило особено. Нанси Мур си казала, че младата Вада е завела момчетата на разходка или за сладолед, или нещо такова.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)