Градината на Рама [bg]

Секунди след това, още преди да успеем да обсъдим въпроса, дали един от нас да не тръгне по посока на писъка, ние чухме друг шум, също познат, който беше прекалено силен, за да останем спокойни. За щастие, тътрещите се четки не се намираха между нас и нашата пещера. Прегърнах Симон с две ръце и спринтирах към дома, а от бързането в тъмнината поне на два пъти щях да се блъсна в близките сгради. Майкъл пристигна последен. Дотогава аз вече бях приключила с отварянето както на прикритието, така и на скарата. Няколко са, изрече Ричард, останал без дъх, докато шумовете от октопаяците ставаха все по-силни и ни обкръжаваха. Той насочи лъча на фенерчето към дългата пътека, която водеше на изток от нашата пещера, и всички ние видяхме два големи, тъмни обекта, които се движеха в нашата посока.

Обикновено си лягаме да спим два или три часа след вечерята, но тази нощ направихме изключение. Светлинното шоу, писъкът на птицеподобното и срещата отблизо с октопаяците изпълни и трима ни с енергия. Говорехме ли, говорехме. Ричард беше убеден, че предстои да се случи нещо наистина голямо. Припомни ни, че маневрата на Рама, преди Земята да нанесе ядрения удар, също се предхождаше от малко светлинно шоу в Южната падина. Сети се, че тогава космонавтите от „Нютон“ бяха стигнали до общо заключение за целта на тази демонстрация: нещо като известие за нас или твърде възможно — сигнал за тревога. Ричард се питаше какво ли е значението на тазвечерното главозамайващо представление.

Преди близкото преминаване на Рама край Земята Майкъл не беше влизал в нея за по-дълго време и никога по-рано не бе имал възможност за контакти нито с птицеподобните, нито и с октопаяците, така че за него събитията от тази вечер бяха още по-значителни. Мимолетният поглед, хвърлен към пипалатите същества, които се приближаваха към нас по пътеката, му даде известна представа за ужаса, който миналата година бяхме изпитали с Ричард, препускайки нагоре по онези чудновати колове, за да се измъкнем от октопаяците.