Градината на Рама [bg]

— Но какво искат? — Въпросът ми беше риторичен. — Шумът над нас продължаваше да нараства. — Сякаш са цяла армия — отбелязах нервно.

Само след секунда ги чухме да се придвижват надолу по стълбището.

— Трябва да изчезваме — изрече обезумял Ричард. — Ти вземи Симон, а аз ще събудя Майкъл.

Изтичахме по коридора към нашата жилищна зона. Целият този шум вече беше разбудил Майкъл. Симон също се беше размърдала. Събрахме се всички заедно в централното помещение, седнахме на тресящия се под срещу черния екран и зачакахме чуждите нашественици. Ричард беше набрал на клавиатурата молба към рамианите, която при въвеждането на две допълнителни команди щеше да предизвика повдигането на черния екран, както ставаше, когато невидимите ни благодетели се готвеха да ни снабдят с някой нов продукт.

— Ако ни нападнат — обади се Ричард, — ще потърсим спасение в тунелите зад екрана.

Изтече половин час. От шумотевицата откъм стълбището разбирахме, че натрапниците вече се намират на нашето ниво на пещерата, но все още никой от тях не беше навлязъл в прохода към жилищната зона. След още петнадесет минути любопитството надделя у съпруга ми.

— Отивам да видя какво става — заяви Ричард и остави Майкъл с мен и Симон.

Върна се след по-малко от пет минути.

— Те са петнадесет, а може би и двадесет, — съобщи той, объркано смръщил вежди. — Към три богомолки плюс биоти-булдозери от два различни вида. Изглежда, ще строят нещо в отсрещния край на пещерата.

Симон отново бе заспала. Сложих я внимателно в люлката и последвах мъжете по посока на шума. Когато достигнахме до овалния коридор, откъдето започват стълбите нагоре към Ню Йорк, ние се озовахме пред водовъртеж от активност. Беше невъзможно да се обхване с поглед огромната дейност, която се извършваше в противоположния край на помещението. Богомолките изпълняваха ролята на надзиратели, а биотите булдозери разширяваха хоризонталния проход в отсрещния край на овалния коридор.

— Имате ли някаква представа какво биха могли да правят? — запита Майкъл шепнешком.

— Никаква. — Отговорът на Ричард прозвуча заедно с въпроса. Двадесет и четири часа по-късно все още не е ясно какво строят биотите. Според Ричард разширението на прохода е предназначено, за да се инсталира някаква нова апаратура. Той смята, че и цялата тази дейност почти сигурно е свързана с нас, след като в края на краищата се извършва в нашата пещера.

Биотите работят, без да спрат за отдих, храна или сън. Сякаш действат по план или по указание на някой експерт, което предварително е било обсъдено до най-малката подробност, защото никой от тях не разисква нищо. От своя страна, биотите не ни показаха с нищо, че забелязват как ги наблюдаваме.

Преди около час ние споделихме помежду си безсилието, което ни обзема, когато не знаем какво става около нас. По едно време Ричард се усмихна.