Градината на Рама [bg]

Аз бях по-песимистично настроена. От дългите години работа с инженери и специалисти по околната среда върху проекти за защита на космически кораби бях наясно с радиационната чувствителност на всяка една от подсистемите на „Нютон“. Макар да вярвах, че има голяма вероятност научната база данни да е непокътната (както процесорът, така и паметта й бяха изработени от елементи с подсилена устойчивост спрямо радиация), бях почти сигурна, че хранителните запаси ще се окажат заразени. Винаги сме знаели, че нашата пакетирана храна се намира в относително незащитен участък. Всъщност още преди изстрелването съществуваше известно безпокойство, че неочаквано слънчево изригване може да предизвика радиация, достатъчна да направи храната ни опасна за консумация.

Не се страхувах да остана сама за няколко дни, дори за седмица, през която мъжете щяха да осъществят пътуването до военния кораб и обратно. По-тревожна ми се струваше възможността единият от тях или и двамата да не се завърнат. Не ставаше въпрос само за октопаяците или за другите чуждоземци, които вероятно населяваха обширния космически кораб редом с нас. Трябваше да се вземе предвид и съществуващата неустойчивост в заобикалящата ни среда. Ами ако Рама внезапно започнеше да маневрира? Ами ако се случеше нещо друго, също толкова неблагоприятно, и те не можеха да се върнат до Ню Йорк?

Ричард и Майкъл ме успокоиха, че няма да поемат никакви рискове и че не възнамеряват да правят нищо друго, освен да отидат до военния кораб и да се върнат. Отпътуваха точно след пукването на зората на двадесет и осем часовия рамиански ден. За първи път оставах сама след онзи случай в Ню Йорк, когато бях пропаднала в шахтата и стоях там в пълна изолация порядъчно дълго време. Разбира се, сега вече не бях съвсем сама. Можех да усетя Симон, която риташе вътре в мен. Да носиш бебе в себе си, е удивително усещане. Има някакво неописуемо вълшебство в това да знаеш, че вътре в теб се намира друга жива душа. Особено като се има предвид, че до голяма степен детето се формира от твоите собствени гени. Колко жалко, че мъжете не могат да преживеят бременност. Може би тогава щяха да осъзнаят защо ние, жените, сме така загрижени за бъдещето.