Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Ами „Дързък отговор“ от Сюзан Фалуди — обявих победоносно.
Всъщност не съм я чела, но имам това категорично чувство, тъй като Шарън не спира да говори за тази книга. Пък и се чувствах на твърда почва, тъй като нямаше начин ромбоидно-пуловерен отличник в живота да е чел феминистки трактат от петстотин страници.
— Наистина? — оживи се той. — Прочетох я още щом излезе. Но не намираш ли, че е прекалено нравоучителна?
— Е, чак прекалено... — взех да пелтеча и да ровичкам из главата си как да се измъкна от пачите яйца, на които се самонасадих. — При вашите ли караш новогодишните празници?
— Да — рече той възторжено. — И ти ли?
— Да. Всъщност не. До късно бях на един купон в Лондон. Още съм снощна — не спирах да дрънкам притеснено, та да не си помислят мама и Уна, че съм толкова непохватна с мъжете, че дори с Марк Дарси не мога да побъбря. — Все си мисля, че изпълнението на новогодишните решения няма как да започне още на първи януари. Първият ден на годината е нещо като продължение на новогодишната нощ и пушачите няма начин да спрат внезапно да пушат, щом удари полунощ, още повече, че организмът им е фрашкан с никотин. И диета не може да се започне като хората, защото няма как да вземеш да се храниш пълноценно, когато единствената ти мисъл е борбата с махмурлука. Затова е редно изпълнението им да започне на втори януари.
— Защо не хапнеш нещо? — попита той и най-неочаквано се стрелна към отрупаната маса, зарязвайки ме да стърча сама до книжните лавици, докато всички ме гледаха замислено. „Ето значи защо Бриджет не може да се омъжи. Тя отблъсква мъжете.“
Най-лошото беше, че мама и Уна не мирясаха. Накараха ме да се разхождам из салона с подноси с кисели краставички или напитки в отчаяни опити да накарат пътят ми да се пресече отново от Марк Дарси. Накрая дотолкова изкрейзиха от отчаяние, че в мига, в който се озовах на около два метра от него, Уна се метна през стаята и каза:
— Марк, да не забравиш да вземеш телефона на Бриджет, преди да си тръгнеш, та да можеш да я потърсиш, като се прибереш в Лондон.
Усетих как пламвам. Просто почувствах как червенината пълзи нагоре по врата ми. Марк сигурно си е помислил, че аз съм я подучила.
— Убеден съм, че Бриджет и без мен води пълноценен живот, госпожо Алкънбери — рече той. Хм. Не че съм искала да ми вземе телефонния номер, но не ми беше приятно и да заяви пределно ясно, че не го иска. Погледнах надолу и видях, че е обул бели чорапи на жълти пчелички.
— А мога ли да те изкуша с една кисела краставичка? — попитах, за да покажа, че съм имала невинна причина да се приближа до него, при това определено краставичарска, а не телефонна.
— Не, благодаря — отвърна той и ме изгледа тревожно.
— А пълнена маслинка? — заинатих се аз.
— Не, наистина.
— Мариновано лукче? — продължих да го насърчавам. — Цвекло на клечка?
— Благодаря — отчая се той и си взе маслина.
— Да ти е вкусно! — победоносно изрекох аз. Към края на партито видях как майка му и Уна го притискат от двете страни, подбутват го към мен и стоят плътно зад гърба му, докато той изричаше сковано:
— Искаш ли да те откарам до Лондон? Аз оставам тук, но мога да изпратя колата.
— Как, сама? — попитах аз.
Той премигна.
— Марк има служебна кола с шофьор, глупаво дете! — намеси се Уна.
— Благодаря ти, много мило — отвърнах аз, — но ще си тръгна сутринта с влака.
2 ч. през нощта. Защо съм толкова непривлекателна? Защо? Дори мъж с чорапи на пчелички ме намира ужасна. Мразя новогодишните празници. Мразя всички. С изключение на Даниел Клийвър. Но пък си имам гигантски, голям колкото поднос млечен шоколад върху нощното шкафче, остатък от Коледа, и миниатюрни шишенца джин и тоник. Ще ги опердаша и ще изпафкам една цигара.
3 януари, четвъртък
59 кг (плъзгам се в бездната на затлъстяването — защо? защо?), алкохолни единици 6 (отлично), цигари 23 (мн. д.), калории 2472.
9 ч. сутринта. Фъх! Мисълта за ходене на работа направо непоносима. Единствената утеха е, че ще видя отново Даниел, но дори това не е препоръчително, тъй като съм дебела, имам пъпка на брадичката и единственото ми желание е да се въргалям в леглото, да ям шоколад и да гледам коледни предавания. Крайно несправедливо е, че Коледа, с нейните неуправляеми и натоварващи както финансите, така и емоциите предизвикателства, първо я натрисат на човека, без да го питат, а след това грубо му я изтръгват от ръцете тъкмо когато понавлиза в настроението й. Вече бях започнала да се наслаждавам на усещането, че нормалните дейности са суспендирани и че си е напълно в реда на нещата да се излежавам, докато ми се лежи, да пъхам в устата каквото ми се прииска, да пия алкохол всеки път, когато същият се мерне покрай мен, дори сутрин. А сега внезапно трябва с едно щракване на пръстите отново да си наложим самодисциплина като млади ловджийски хрътки по време на дресировка.