Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
Прекосявайки окръга, Ройс и Ейдриън се спряха рязко пред широката бяла дъска на театъра. Тя изобразяваше силуетите на двама изкачващи кула на замък мъже и надписа:
Конспирацията за короната
Как млад принц и двама крадци спасили кралство ежедневни вечерни представления
Ройс повдигна вежда, докато Ейдриън прокара върха на езика си по предните си зъби. Спогледаха се, но никой не каза нищо и продължиха по пътя си.
Напускайки хълмистия окръг, продължиха по Бридж стрийт, докато теренът се преливаше в нанадолнище към реката. Прекосяваха редици складове - огромни сгради, обсипани с фабрични марки като кралски гербове. Някои бяха просто инициали, обикновено на новите неутвърдени търговци. Други изобразяваха търговски марки, като глиганската глава на компанията Бокант - опираща се на свинското империя, или диамантения символ на ДеЛур Ентърпрайз.
- Осъзнаваш ли, че той никога няма да може да ни плати? - попита Ейдриън.
- Не исках да си мисли, че се е отървал леко.
- Не си искал да си помисли, че Ройс Мелбърн е омекнал при вида на сълзите на малко момиченце.
- Тя не беше какво и да е момиче и освен това, той я е спасил от Ам-броуз Муур. Дори само за това си заслужи живота.
- Това винаги ме е обърквало. Как така Амброуз е още жив?
- Бил съм отклонен, предполагам - каза Ройс в своя нека не говорим за това тон и Ейдриън изостави темата.
От трите главни градски мостове, Лангдън бе най-пищният. Изработен от дялан камък, на всеки няколко фута бе обкичен със стълбове на оформени като лебеди фенери, които при запалване придаваха на моста празничен вид. Но сега светлините не бяха запалени, камъкът бе мокър и мостът изглеждаше хлъзгав и опасен.
-Е, поне не прекарахме последния месец в издирване на ДеУитт напразно - каза Ейдриън саркастично, докато прекосяваха моста. - Бих си помислил...
Ройс спря и рязко вдигна ръка. Мъжете се огледаха и без да продумат, извадиха оръжията си, докато заставаха гръб до гръб. Нищо не изглеждаше подозрително. Единственият звук бе ревът на буйните води, които бързаха и се разбиваха в моста под тях.
- Забележително, Дъстър - обърна се към Ройс мъж, докато пристъпваше иззад един от стълбовете на моста. Кожата му бе бледа, а тялото тъй крехко и кокалесто, че панталоните и ризата му висяха по него. Изглеждаше като пропуснал погребението си труп.
Зад тях Ейдриън забеляза появата на още трима. Всички изглеждаха сходно, слаби и мускулести; подсилваха приликата и с дрехите: тъмноц-ветни. Обградиха ги като вълци.
- Какво ни издаде? - запита скелетът.
- Предполагам дъха ти, но телесната воня също не бива да бъде игнорирана - ухилено отвърна Ейдриън, докато следеше позициите, движенията и очите им.
- Дръж си устата, момченце - заплаши най-високият от четиримата.
- На какво дължим това посещение, Прайс? - попита Ройс.
- Странно, аз се канех да се поинтересувам от същото - отвърна гър-чавият. - В крайна сметка, това е нашият град, не твоят - вече не.
- Черният диамант? - запита Ейдриън.
Ройс кимна.
- Ти ще да си Ейдриън Блекуотър - отбеляза Прайс. - Винаги съм си те представял като по-едър.
- Вие пък сте Черният диамант. Винаги съм си си мислел, че сте повече.
Прайс се усмихна, задържа погледа си достатъчно дълго, за да намекне заплаха и върна вниманието си към Ройс:
- Та какво правиш тук, Дъстър?
- Просто минавам.
- Наистина? Не по работа?
- Нищо, което би те заинтересувало.
- Е, сега, тук грешиш - Прайс се отдалечи от лебедовия лампион и започна бавно да ги обикаля. Вятърът развя провисналата му риза като знаме на мачта. - Черният диамант се интересува от всичко, случващо се в Колнора, особено пък когато е свързано с теб, Дъстър.
Ейдриън се наведе и запита:
- Този защо непрекъснато те нарича Дъстър?
- Това бе гилдийното ми име - отвърна Ройс.
- Той е бил Черен диамант? - запита най-младият на вид от четиримата. Имаше кръгли, месести почервенели бузи и тясна уста, около която се мотаеха тънък мустак и козя брадица.
- О, да, ти Етчър, не си чувал за Дъстър преди, нали? Етчър е новак в гилдията, сред нас е само от... колко... шест месеца? Виждаш ли, Дъстър не само бе диамант, той беше офицер, кофаджия и един от най-прочутите ни членове в историята на гилдията.