Микро
- Автор: Крайтон Майкл, Престон Ричард
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978–954–655–287–7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Микро». Краткое содержание книги:
Седем специализанти биолози от Кеймбридж, Масачузетс, са привлечени от новооснована компания, занимаваща се с биотехнологии. „Наниджен Майкротекнолъджис“ ги изпраща в своята загадъчна лаборатория на Хаваите, като им обещава достъп до средства, които ще открият нови хоризонти пред науката. Но щом се озовават в джунглите на Оаху, младите учени попадаш във враждебна среда, в която изненадите и опасностите дебнат на всяка крачка. Въоръжени единствено с познанията си за природата, те се превръщат в жертва на невероятно мощна и необуздана технология. За да оцелеят, трябва да овладеят оръжията на самата природа.
„Микро“ изправя природа срещу технологии в типичния за Крайтън стил. Довършен от автора на научнопопулярна литература Ричард Престън, този рушащ границите трилър смесва научните факти със завладяваща художествена измислица, за да създаде поредния вълнуващ технологичен шедьовър.
Вселена, която е твърде малка, за да се види, но е твърде опасна, за да се подмине…
— Който снимаше кръшкащи със секретарките си мъже ли?
— Същият. И все си отнасяше боя. Както и да е, той също беше там и имаше разрези по цялото тяло — по лицето, по челото, на ръката, по краката, отзад на врата. Не бях виждал подобно нещо.
— Пробни разрези?
Уатанаби поклати глава.
— Не. Съдебният лекар не мисли така. Някой му е нанесъл раните, при това в продължение на някакъв период от време, вероятно около час. Открихме негова кръв по задните стълби и кървави отпечатъци от обувките му. А също и в колата, която беше паркирана до сградата. Така че е кървял, когато е влязъл в офиса.
— Според теб какво се е случило?
— Нямам представа — отвърна Уатанаби. — Ако става въпрос за самоубийство, имаме трима души без предсмъртни писма, което е нечувано. Освен това нямаме нож, а преровихме всичко, бъди сигурен. Кантората беше заключена отвътре, така че никой не е излизал. Прозорците също бяха затворени. За всеки случай потърсихме отпечатъци. Около прозорците нямаше никакви пресни следи, само прахоляк.
— Да не би някой да е изхвърлил ножа в тоалетната? — предположи Калама.
— Не — отвърна Дан Уатанаби. — Там няма следи от кръв. Което означава, че след касапницата никой не е влизал в нея. Така че си имаме трима мъртъвци, заклани в заключена стая. Няма мотив, няма оръжие — нищо.
— И сега какво?
— Онзи португалец е дошъл отнякъде. Бил е порязан другаде. Предлагам да опитаме да разберем къде се е случило това. Къде е започнало. — Уатанаби сви рамене. — Има касова бележка от бензиностанцията „Кело Мобил“ в Калепа. Напълнил е резервоара в десет вечерта. Знаем колко бензин е изразходвал, така че можем да очертаем радиус на движението му от бензиностанцията до целта му и после обратно до кантората на Уили.
— Сериозен радиус. Сигурно покрива почти целия остров.
— Стесняваме го. По грайферите на гумите има пресен чакъл. Много е вероятно да е ходил до някакъв строеж или нещо подобно. Както и да е, ще проверим. Може да отнеме известно време, но ще намерим мястото. — Уатанаби побутна вестника на бюрото. — А междувременно… бих казал, че вестниците са налучкали правилно. Тройно самоубийство — и толкова. Поне засега.
1.
Дивинити Авеню, Кеймбридж
18 октомври, 13:00 ч.
В лабораторията по биология на втория етаж двайсет и три годишният Питър Янсен бавно спусна металните щипци в стъклената кутия. С бързо движение прикова кобрата точно зад качулката. Змията засъска гневно, когато Янсен бръкна вътре, хвана я здраво зад главата и я вдигна до лабораторната чаша. Обработи със спирт мембраната на чашата, пъхна отровните зъби в нея и загледа как жълтеникавата течност пълзи надолу по стъклената стена.
Успя да изкара само няколко жалки милиметри. Трябваха му пет-шест кобри, за да събере достатъчно отрова за изследването си, а в лабораторията нямаше място за повече животни. В Олстън имаше терариум, но животните там често боледуваха, пък и Питър искаше змиите да са му под ръка и да може да следи състоянието им.
Отровата лесно се замърсяваше от бактерии; това беше причината за тампоните със спирт и счукания лед, в който беше поставена чашата. Проучването на Питър беше върху биологичната активност на някои полипептиди в отровата на кобрата; работата му бе част от огромния научен интерес, включващ змии, жаби и паяци, произвеждащи невроактивни токсини. Опитът му със змиите го беше направил „специалист по отравянията“ и от време на време се обръщаха към него за съвет във връзка с екзотични ухапвания. Това бе повод за известна завист от страна на другите специализанти в лабораторията — в групата имаше ожесточена конкуренция и всички бързо забелязваха, ако някой си спечелеше внимание от външния свят. Реагираха, като започнаха да се оплакват, че било твърде опасно да се държи кобра в лабораторията и че мястото й не е тук. И наричаха проучването на Питър „работа с гадни пълзящи твари“.
Питър не обръщаше внимание на всичко това; беше дружелюбен и открит с всички. Произхождаше от академично семейство, така че не вземаше прекалено насериозно злословията. Родителите му бяха загинали в катастрофа с лек самолет в планините на Северна Калифорния. Баща му бе професор по геология в университета в Дейвис, а майка му преподаваше в медицинския факултет в Сан Франциско; по-големият му брат пък беше физик.