Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Но сега идва лошата новина. Глобалната ни цивилизация беше създадена на огромна цена. За изграждането ѝ се нуждаехме от ужасно много енергия, която си набавяхме от изкопаеми горива, които се образуват от мъртви растения и животни, заровени дълбоко в земята. Изразходихме повечето от тези горива още преди да се родиш — и сега в общи линии не ни е останало почти нищо. Това означава, че вече нямаме достатъчно енергия, за да захранваме цивилизацията си. И се наложи да пестим… много. Наричаме това "Глобална енергийна криза", а тя продължава от доста време.
Горенето на всички онези изкопаеми горива също така доведе до някои много неприятни странични ефекти като повишаването на температурите и съсипването на природата. Затова сега полярните шапки се топят, морското равнище се покачва, а климатът съвсем се сбърка. Рекорден брой растителни и животински видове измират, докато много хора гладуват и нямат домове. А и продължаваме да водим войни помежду си, най-вече заради малкото останали природни ресурси.
В общи линии, малкия, това означава, че животът сега е много по-тежък, отколкото в добрите стари времена, преди ти да се родиш. Тогава си живеехме прекрасно, а сега положението е страшно. Честно казано — перспективите за бъдещето не са много добри. Появил си се в скапано време. И изглежда, че от тук нататък ще става все по-зле. Човешката цивилизация "залязва". Някои биха казали, че "умира", но нека не си правим прибързани заключения. Нищо още не е решено окончателно.
Сигурно се чудиш какво ще стане с теб. Много просто — същото, което се случва с всяко друго човешко същество. Ще умреш. Всички умираме. Просто така стоят нещата.
Чудиш се какво ще последва, след като умреш ли? Ами, не сме много сигурни. Но научните доказателства сочат, че не се случванищо.Просто си мъртъв, мозъкът ти спира да работи и вече няма да си на този свят и да задаваш досадни въпроси. А онези приказки, дето си слушал за прекрасното място, наречено "рай", където няма болка и смърт и водиш вечен, безгрижен и щастлив живот — те също са пълни глупости. Като приказките за Богa. Никой не е открил доказателства за съществуването на рая. И него сме си измислили. Ще ни се. Сега до последния си миг ще живееш с мисълта, че един ден ще умреш и ще изчезнеш завинаги.
Съжаляваме.
Всъщност, като се замислим, цялата тази информация би дошла в повече на едно дете. Особено след като съвсем наскоро се е научило да ходи, да говори, да си завързва обувките и да не си ака в гащите. Май в крайна сметка не е много удачно да ти казваме цялата истина. Като че ли не е добре да разкриваме пред малките човешки същества, че са се родили в свят на хаос, болка и бедност тъкмо навреме, за да го видят как загива.
Аз разбрах всичко това постепенно, в продължение на няколко години, но мисълта все още ме плашеше и ми идеше да се хвърля от някой мост.
За щастие, имах достъп до ОАЗИС, където сякаш през вълшебен портал се озовавах в по-красив свят. Този плод на въображението ми помогна да не изгубя разсъдъка си. Той бе единственото ми място за игра преди тръгването на училище. Вълшебно място, където всичко беше възможно.
Най-щастливите ми детски спомени са от ОАЗИС. Когато мама не бе на работа, влизахме там заедно, играехме и предприемахме интерактивни приказни приключения.
Вечер мама насила ме караше да излизам от системата, защото не исках да се връщам в реалния свят. Реалният свят беше гаден.
Не я виня за положението, в което се намирахме. Като всички останали, тя бе жертва на съдбата и на жестокото стечение на обстоятелствата. Бe се родила в свят на изобилие — тъкмо навреме, та да види как всичко бавно се стопява. Спомням си, че най-вече я съжалявах. Тя непрекъснато бе в депресия и като че ли се радваше истински единствено на наркотиците. Разбира се, накрая именно те я убиха. Когато бях на единайсет, си инжектира некачествена дрога и умря на оръфания сгъваем диван, който използвахме за легло, докато слушаше музика на стария mрЗ-плейър, който бях ремонтирал и ѝ бях подарил за предишната Коледа.
Тогава се наложи да отида да живея при сестрата на мама. Леля Алис не ме приюти от добрина или от семейно чувство за дълг. Подслони ме заради допълнителните ваучери за храна, които щеше да получава всеки месец. През повечето време сам трябваше да си набавям ядене, което обикновено не представляваше проблем, тъй като имах дарбата да намирам и поправям стари компютри и счупени конзоли за ОАЗИС и да ги продавам на оказионни магазини или да ги разменям за ваучери. Изкарвах достатъчно, за да не гладувам — нещо, с което повечето съседи не можеха да се похвалят.