Играч първи, приготви се

На първата годишнина от смъртта на Холидей глъчката около състезанието започна да утихва. Бе минала цяла година, а никой не бе открил нищо. Нито ключ, нито порта. Според много хора част от проблема беше в самия размер на ОАЗИС. Във виртуалната среда имаше над хиляда свята, в които можеха да са скрити ключовете, а на ловците щяха да са им нужни години, за да претърсят дори само един от тях.

Въпреки хвалбите на "професионалистите" по блоговете, които твърдяха, че всеки ден отбелязват все по-голям напредък, истината постепенно изплува: никой не знаеше какво точно търси и откъде трябваше да започне с търсенето.

По това време ловците вече бяха разделили Алманахът на Анорак на глави и стихове, изучаваха го и го цитираха като свето писание (и за тях тази книга наистина представляваше точно това). Но дори Алманахът да съдържаше някакви указания за местоположението на трите ключа, никой не бе успял да ги открие. Много хора започнаха да подозират, че това беше просто сборник с налудничавите размишления на един побъркан мъртвец.

Мина още една година.

И още една.

Все още никой не бе намерил нищо.

Повечето хора изгубиха интерес към състезанието. Някои мислеха, че всичко е само ексцентрична измама, дело на смахнат богаташ. Други бяха убедени, че дори Яйцето наистина да съществуваше, никой нямаше да го намери. Междувременно ОАЗИС продължаваше да се разраства и да добива все по-голяма популярност, защитен обаче от опитите на други компании да го купят или да завеждат дела, благодарение на непоклатимите условия в завещанието на Холидей и армията от безскрупулни адвокати, ангажирани с управлението на наследството му.