Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Значи независимо от това дали е участвала съзнателно, или просто е изиграла ролята на магическа бомба със закъснител, мамчето е преметнала татко, за да го накара да завладее Амбър и в края на краищата да промени света, така ли?
— Виж, не мисля, че той е бил света вода ненапита.
— Така е, но се чудя доколко са били изпипани плановете му — каза Люк замислено. — Това е най-ободряваща новина от цял месец насам.
Излязохме на една покрита алея, която вървеше успоредно със стената на двореца. Люк спря, огледа се и попита:
— Къде е той?
— Не е тук — казах аз. — Просто си търсех предлог, за да те измъкна без наоколо да има свидетели, които да кажат, че съм отвлякъл краля.
— Къде отиваме, Мерлин? — попита Джърт, тъкмо когато бях успял да призова с помощта на Колелцето спирала, която обединяваше шестнайсет различни енергийни източника.
Вече я бях използвал, за да пристигна тук от Амбър, макар че тогава бях разчитал само на няколко бегли детайла, а не на завършен образ. Проблемът беше, че сега трябваше да прехвърля трима души, при това на далеч по-сериозно разстояние.
— Имам една задачка за теб — казах аз.
Сякаш се гмурнахме в развилнял се калейдоскоп. Телата ни се разкривиха като в картина на кубист и след това си възвърнаха нормалните очертания, за да се появят до едно огромно дърво, чийто връх се губеше в гъстата мъгла. На десетина метра от нас бе паркиран червено-бял шевролет модел 57-а. От радиото се разнасяше „Деветте девици“ на Редбърн.
От задната седалка се надигна духът на Люк и зяпна оригинала си с широко отворени очи. Не бих казал, че Люк бе по-малко изненадан от срещата със своето копие.
— Здрасти — казах аз. — Запознайте се. Едва ли е нужно да ви представям един на друг. Имате доста общи неща.
Джърт пък зяпна Лабиринта.
— Издание на Лабиринта под редакцията на баща ми — подхвърлих аз.
— За това се сетих и сам — каза Джърт. — Въпросът е — какво правим тук?
— Просто ми хрумна нещо. Но се надявах, че Коруин ще е тук, за да мога да го обсъдя с него.
— Той се върна за малко и после пак отпраши на някъде — обясни Люк Втори, чул забележката ми.
— Не спомена ли къде отива, или поне кога ще се върне?
— Не.
— По дяволите! Нещо, което споменахме в разговора си в Кашфа, ме наведе на мисълта, че вие двамата бихте могли да си смените местата за известно време, стига да успеем да придумаме Лабиринта.
Люк, когото реших да продължа да наричам така в присъствието на неговия дух, грейна като двайсет и четири каратов диамант. Сметнах, че ще е подходящо да се обръщам към двойника е „Риналдо“, за да върви по-леко разговорът.
— Това е усещане, което всеки мъж би трябвало да изпита — подкрепи предложението ми Люк.
— Тогава защо си се разбързал толкова да се отървеш от него? — попита сдържано Риналдо.
— За да помогна на Мърл да намери Корал — отвърна Люк, без да му мигне окото. — Отвлякоха я.
— Наистина ли? Кой?
— Агенти на Хаос.
— Хм. — Риналдо закрачи нервно. — Добре де, ти си по-наясно с нещата. Ако Коруин се върне скоро, за да ме извини пред Лабиринта, аз съм готов да ви помогна.
— Пътеката изстива с всяка изминала минута — отбеляза Люк.
— Ти не разбираш — заяви Риналдо. — Аз си имам задължения тук и не мога просто да си обера крушите и да хукна нанякъде да ставам крал. Това, което правя тук, е важно.
Люк ме погледна.
— Прав е — потвърдих аз. — Той е пазител на Лабиринта. Пък и никой няма да посмее да направи нещо на Корал. Май няма да е зле ние с Джърт да цъфнем за няколко минути обратно в Хаос, за да видим как върви погребението. Сигурен съм, че ние двамата ще намерите за какво да си поприказвате.
— Действай — каза Люк.
— Да — присъедини се Риналдо, — ще ми се да разбера какво съм правил напоследък.
Погледнах Джърт и той ми кимна. Отидох до него.
— Твой ред е да караш — казах и пак се обърнах към Люк и Риналдо: — Няма да се бавим.
И изчезнахме… И тъй: отново в родовото имение, за смяна на костюмите. Аз промених леко лицата и на двама ни, за да не шашнем охраната като се появим на церемонията в по два екземпляра. Джърт ни прехвърли.