Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Люк ми се ухили, смръщи вежди към Джърт и ме попита:
— Къде се изгуби?
— В Царството на Хаоса — отвърнах аз. — Извикаха ме направо оттук за погребението на Суейвил. Между другото, там в момента тече церемонията. Измъкнахме се, защото разбрах, че Корал е в опасност.
— Това и аз го знам… вече — каза Люк. — Тя изчезна. Сигурно са я отвлекли.
— Кога е станало това?
— По-миналата нощ, ако се не лъжа. Ти какво знаеш по въпроса?
Погледнах Джърт.
— Времевата разлика — каза той.
— Оказа се, че тя предоставя доста удобна възможност да се спечелят няколко точки — обясних аз. — Става въпрос за игричката на Логрус и Лабиринта. Точно затова са изпратили агенти на Хаос — да я отвлекат. Но тя е в безопасност. Искат я невредима.
— За какво им е притрябвала толкова?
— Май са решили, че ще е доста подходяща за кралица на Хаос, особено след като Рубинът на Справедливостта се е превърнал в част от анатомията й.
— А кой ще бъде кралят?
Усетих как по лицето ми се разля топлина.
— Ами, тези, които са дошли за нея, гласят за поста мен.
— Хей, честито! — възкликна Люк. — Няма само аз да съм на тоя хал.
— Какво искаш да кажеш?
— Този бизнес не струва и пукната пара, братле. Как ми се иска да не се бях навивал! Всеки иска да си скатае по минутка от времето ти, а когато в края на деня мераклиите се изчерпят, охраната трябва да знае къде си.
— Току-що те короноваха, дявол да го вземе! Изчакай малко, докато нещата се поуталожат.
— Току-що ли? Мина цял месец!
— Времевата разлика — повтори Джърт.
— Хайде. Ще те черпя едно кафе — предложи Люк.
— Имате ли си кафе тук?
— Задължих ги, братче. Насам.
Излязохме от стаята и се слязохме по едно стълбище.
— Мина ми една странна мисъл — каза Люк. — Вътре, докато те слушах — за твоето бъдещо управление и за това, че искат да направят Корал кралица. Мога да анулирам брака си за нула време — нали тук аз съм шефът. Та значи, ти я искаш за своя кралица, аз пък искам онзи договор за включването на Кашфа в Златния Кръг. Мисля, че се сещам за начин, по който да ощастливим и двете страни.
— Ситуацията е доста по-сложна. Люк. Аз не съм никак надвит да седна на трона, а ако Корал бъде отвлечена в Хаос, това ще се отрази зле на родата в Амбър. Доста неща научих напоследък.
— Като например? — попита Люк, докато отваряше една малка врата, водеща към градината в задния двор.
Погледнах Джърт и казах:
— И той е изплашен. Оттам идва и цялата му добронамереност напоследък.
Джърт кимна.
— Изглежда, Бранд е бил отчасти жертва на план, който се е зародил в Хаос — каза той. — Зад този план е стояла идея, която все още не е изоставена.
— Май ще трябва да отделим на темата цяла закуска — отбеляза Люк. — Кръгом и обратно към кухнята.
Последвахме го по градинската алея.
Хапнахме и поговорихме известно време. Навън денят набираше сили. Люк настоя да опитам да се свържа още веднъж с Корал, което и направих, без да постигна нещо повече от първия път. Той изруга, кимна и накрая каза:
— Всъщност вие се появихте тъкмо навреме. Докладваха ми, че типовете, които са я отмъкнали, са тръгнали на запад по някакъв черен път.
— Всичко се връзва — казах аз.
— Мисля, че не са успели да се доберат до Хаос.
— Какво имаш предвид?
— Разбрах, че тия ваши черни „магистрали“ са опасни за външни хора — отбеляза той. — Но аз мога да ви покажа онова, което е останало от тази. В случая е по-скоро нещо като пътека. Исках да тръгна след тях, но не бях сигурен дали ще успея да стигна далече. Има ли някакъв начин да ме предпазите от въздействието на Черния път?
— Това, че ще пътуваме заедно с теб, е напълно достатъчно — отвърна Джърт.
Станах. Готвачът и двама от миячите погледнаха към нас.
— Трябва да те запозная с някого, Люк. Още сега.
— Защо не? — каза той и се надигна. — Къде е той?
— Хайде да се поразходим — предложих аз.
— Дадено.
Тръгнахме към вратата за прислугата.