Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Трябва да проверя дали идеята ти ще бъде одобрена — каза Риналдо.
— Давай — каза Джърт.
Риналдо се запъти към Лабиринта. Аз се огледах във всички посоки с надеждата, че ще видя баща си да се приближава отнякъде. Джърт любопитно разглеждаше колата. По радиото вървеше едно от парчетата на Брус Дънлап от албума му „Los Animales“.
— Ако баща ти дойде и ме смени — каза Джърт, — аз ще се върна на погребението и ще измисля някакво извинение за теб. Ако ти се озовеш там първи, направи същото за мен. Става ли?
— Да. А ако някой от двама ни научи нещо важно…
— Да — съгласи се той. — Ще те потърся, ако ти не ме потърсиш преди това.
— Не се сети да ми вземеш меча, докато бяхте в Хаос, нали? — обади се Люк.
— Нямаше кога — отвърна Джърт.
— Ще ми се следващия път да намериш време.
— Добре де, разбрах.
Риналдо отново се насочи към нас.
— Нает си — каза той на Джърт. — Ела с мен. Трябва да ти покажа извора, хранителните запаси и оръжията.
Люк се обърна и се загледа след тях. После каза:
— Извинявай, но все още му нямам доверие.
— Няма защо да се извиняваш. И аз съм на същия хал. Познавам го, откак се помня. Но сега имаме по-сериозни основания да се доверим един на друг, отколкото когато и да било.
— Чудя се дали постъпи правилно като му показа къде се намира Лабиринтът и дори се каниш да го оставиш тук сам.
— Аз пък съм сигурен, че Лабиринтът знае какво прави и може да се грижи сам за себе си.
Люк кръстоса показалеца я средния пръст на дясната си ръка и ме погледна.
— Бих поспорил по въпроса. Иначе не мога да отрека, че имам нужда от двойника си.
Точно когато Риналдо и Джърт се присъединиха отново към нас, един диджейски баритон неочаквано произнесе:
— Всичко е въпрос на време и добър синхрон. Пътищата са в отлично състояние. Чудесен ден за пътуване.
Последва соло на барабани и можех да се обзаложа, че съм го чувал да излиза изпод палките на настоящия крал на Амбър.
— Считай се назначен от този миг нататък — каза Риналдо на Джърт, после се обърна към нас. — Когато кажете.
Свързах се с Колелцето и прехвърлих и трима ни отново в Кашфа. Кацнахме на същата крепостна стена и заварихме Джидраш по залез слънце.
— Най-после — възкликна Риналдо, загледан към града.
— Да — присъедини се Люк. — Всичко тук ти принадлежи… за известно време… Мърл, би ли ни прехвърлил в моите покои?
Обърнах се на запад. Няколко от облаците бяха добили оранжев оттенък, а другите си бяха все така пурпурни.
— Преди да го сторя, Люк, бих искал да използвам последната дневна светлина, за да огледам остатъците от онзи черен път.
Той кимна.
— Добра идея. Отведи ни ей там тогава.
И Люк посочи един хълмист участък на югозапад. Повторих номера с пръстена и се озовахме на въпросното място. Кацнахме на върха на малък хълм и се спуснахме по склона. Люк водеше.
— Насам — каза той.
Край нас се проточваха мъгляви сенки, но нищо не напомняше дори приблизително за чернотата на пътната нишка на Хаос.
— Тук беше — каза накрая Люк. Бяхме стигнали до едно равно пространство между две морени.
Приближих се до него, но не усетих нищо особено.
— Сигурен ли си?
— Да.
Направих още десет, дори двайсет крачки наоколо, огледах се.
— Ако наистина е започвал оттук, от него вече няма и следа — отбелязах накрая. — Всъщност… кой знае колко време сме отсъствали.
Люк щракна с пръсти и подхвърли:
— Дай синхрон. Прехвърли ни в моите покои.
Денят се бе изнизал неусетно и аз прокарах водещата нишка през стена от мрак. Озовахме се в стаята, където бях видял Корал за последен път.
— Така добре ли е? — попитах. — Не бях съвсем сигурен къде се намират твоите покои.
— Хайде — каза Люк и ние го последвахме в коридора, после свихме вляво и се спуснахме по стълбището. — Време е експертът да си каже думата. Мърл, направи нещо за външния вид на нашия човек, за да не предизвикаме излишна паника сред придворните.
Този път се получи още по-лесно. Освен това ми беше интересно. За пръв преобразявах някого по големия портрет на Оберон в Амбър.