Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Все още никой не бе тръгнал надолу. Застанахме до арката и погледнахме назад към мястото, откъдето трябваше да се зададе процесията. Кимахме на приятелски усмихнати демонични лица, потръпвахме от пронизващия екот на гонга и наблюдавахме небето, което продължаваше да потъмнява. Ненадейно нечие мощно излъчване завладя съзнанието ми.
— Мерлин!
До мен мигом достигна образът на Мандор в неговата нехуманоидна форма, погледнал към облечената си в червен плат ръка, която държеше моята Карта. По лицето му за пръв път от доста време насам виждах нещо, което би могло да мине почти за раздразнение.
— Да? — отвърнах аз.
Погледът му се насочи над рамото ми. Лицето му тутакси се промени — веждите му се повдигнаха, а устните му се разтвориха.
— Този до теб Джърт ли е? — попита той.
— Да.
— Доколкото си спомням, напоследък не се разбирахте особено. Поне ти твърдеше така при последния ни разговор.
— Решихме да загърбим враждата си, докато трае погребението.
— Доста цивилизовано решение. Не знам само дали определението „мъдро“ също би му подхождало.
Усмихнах се казах:
— Знам какво правя.
— Наистина ли? — попита Мандор. — Тогава защо си до катедралата, а не до Телбейн?
— Никой не ми е казвал, че трябва да бъда до Телбейн.
— Странно. Майка ви трябваше да ви предупреди, теб и Джърт, че сте включени в процесията.
Поклатих глава и се обърнах към Джърт.
— Джърт, да си чувал, че трябва да се включим в процесията?
— Не — каза той. — Но, от друга страна, би било логично. Но пък си мисля, че тъй като сме под Черния покров, сигурно не би било зле да не се развяваме излишно насам-натам. Кой ти каза, че трябва да сме там?
— Мандор. Твърди, че Дара е трябвало да ни предупреди.
— На мен не ми е казвала нищо.
— Чу ли?
— Да. Това вече няма значение. Идвайте веднага и двамата.
И той протегна другата си ръка.
— Иска ни там. Веднага — казах аз на Джърт.
— Проклятие — промърмори той и се приближи до мен.
Пресегнах се и хванах ръката на Мандор, малко след като Джърт сложи ръка на рамото ми. Заедно пристъпихме напред…
… и се озовахме сред бляскавия интериор на главната зала на Телбейн на приземното ниво — истински шедьовър в черно, сиво, зелено и пурпурно, с огромни свещници, огнени скулптури покрай стените и големи кристални глобуси, които плуваха във въздуха, напълнени с вода, в която шаваха странни създания. Залата бе препълнена от благородници, родственици и придворни, които се лутаха като разровена жарава около катафалката на покойния владетел. Гонгът удари отново точно когато Мандор се опита да ни каже нещо.
Той изчака вибрациите да заглъхнат и продължи:
— Казах, че Дара още не е пристигнала. Вървете да изкажете съболезнованията си, за да може Бансиз да ви определи места.
Хвърлих един поглед към катафалката и мярнах Тмер и Тъбъл. Тмер говореше с Бансиз, а Тъбъл с някакъв благородник, който се бе обърнал с гръб към мен. Една ужасяваща мисъл прониза съзнанието ми.
— Как стоят нещата с охраната на процесията? — попитах.
Мандор се усмихна.
— Има достатъчно телохранители, смесили се с участниците в процесията — каза той. — Можеш да бъдеш сигурен, че теб специално ще те следят неотлъчно.
Погледнах Джърт, за да разбера дали е чул. Той ми кимна.
— Слава Богу.
Запътих се към ковчега, сквернословейки под носа си. Джърт ме последва. Единственият начин за измъкване, за който се сещах, бе да помоля Лабиринта да изпрати тук моя дух-двойник. Но Логрус щеше да долови мигом енергийния лъч. Изчезнех ли, не само щяха да бъда надушен ами най-вероятно и проследен, при това пак от самия Логрус, когото Дара бе помолила за съдействие. Той щеше да разбере, че съм опитал да му попреча да спечели точка в играта с Лабиринта, и мръсният канал щеше да прелее с нечувана сила. Нямах намерение да прекалявам с балансирането по ръба на бръснача под предлог, че съм незаменим.