Под подозрение

Натежала от миналото им тишина надвисна в паузите между тихата мелодия на пианото от радиото.

Най-сетне Джед погледна към нея в другия край на кушетката.

— Знаеш ли, Джина, когато онзи ден дойде в „Травъл Лодж“ казах нещо, в което съм наистина убеден, и сега ще го повторя. Изобщо не си се променила за двайсет години.

— Не е вярно. Остаряла съм с двайсет години и усещам всеки ден от тях.

— Е, не ти личат. Никакъв грим, косата ти е още мокра… а я се погледни. Просто си невероятна.

Тя впери в него продължителен и пронизващ поглед. Усмивка раздвижи ъгълчетата на устата й и после Джина бавно поклати глава.

— Не смятам така, Джед. Добър опит, но не би било добра идея.

— С нас никога не е било лоша идея. Ако не ме лъже паметта, а тя не ме лъже.

— Така е, но сега би било. Лоша идея.

— Защо? Каква е разликата?

— Ами на първо място, защото си женен.

— Лекси изобщо няма да разбере. Доколкото си спомням, бяхме съвсем дискретни.

— Но аз ще знам, Джед. Жената трябва да следва някои правила и едно от моите е да не спя с женени мъже.

— Добре, няма да спим.

— Не — каза тя.

Той поклати глава. Не искаше да я притиска, но играта му допадаше.

— Не ми се струва правилно.

— Боя се, че на мен обаче ми се струва. — Тя допи уискито си и стана от кушетката. — Наистина съм поласкана, Джед. Това е гвоздеят на седмицата ми. Но отговорът ми е „не" и това означава „не".

— Справедливо е, ако наистина го мислиш. — Той се изправи, прекоси малкото пространство помежду им и застана пред нея. — Нека сключим сделка — ако все още можеш да ми откажеш след една целувка, ще приема това за окончателния ти отговор.

Джина го погледна в очите, достатъчно уверена и развеселена, за да го удостои с широка усмивка.

— Майка ми не е отгледала глупаци, Джед. А сега или си допий питието и си върви, или си тръгни веднага, но няма да стане както искаш. Нищичко. Трябва да се прибереш у дома и да целунеш жена си.

— Тя ще си е легнала.

— Събуди я.

— Хайде, Джина, не става дума за нея, а за нас двамата.

— Няма такова нещо като нас двамата, Джед. — Тя го заобиколи, излезе на широко и мина зад кушетката. — Ако напуснеш жена си и след окончателното приключване на развода ти, ще ти позволя да ме почерпиш едно питие и да видим докъде ще ни отведе това. Но дори и тогава не ти обещавам нищо. Просто може би.

— Ти си жестока жена, Роук.

— Така е — призна тя. — И ставам все по-жестока. — Отиде до вратата, сложи ръка на бравата и се обърна към него. — Е, първо ще си допиеш питието, или ще си тръгваш?

Джед прие поражението си с кимване, отново я огледа мълчаливо и пресуши чашата си. Внимателно я остави на ниската масичка, стигна до вече отворената врата и спря.

— Не можеш да виниш един мъж, че е опитал — каза той.