Под подозрение

— Е, Джери също здравата бие барабана си.

— Аз ли не знам!

Всъщност човек трудно би го пропуснал. След ареста медиите цял ден отразяваха новината за писателя и за бляскавата лекарка, която му беше съпруга. Джина изобщо не се съмняваше кой е източникът на десетките изтичания на информация, които захранваха почти безкрайните обобщения с нови данни. През последните две седмици Джери Ейбрамс бе станал име, известно на всяко семейство в Сан Франциско, а същото важеше и за Стюарт Горман. Разбира се, историята направи и Джина по-популярна, въпреки че тя през цялото време заявяваше „без коментар“ и твърдеше, че клиентът й е невинен и ще бъде оправдан, дори и да се стигне до процес.

Но трябваше да признае, че непрекъснатата медийна канонада започваше да се отразява и на нейната увереност. Макар все още да вярваше, че веществените доказателства за вината на Стюарт бяха несериозни или изобщо не съществуваха, през последните седмици тя се почувства в глуха линия от едно или друго журналистическо обобщение за косвените доказателства. Освен това — нямаше нужда да си го напомня, защото това бе очевидно по време на цялата й кариера — косвените улики бяха достатъчни за присъда.

През изминалите две седмици Джина бе използвала собствените си шпиони в Съдебната палата, за да разбере кога Ейбрамс трябваше да се явява в съда, и бе присъствала сред публиката на две от изслушванията му. Според нея той притежаваше плашещо количество харизма и убедителен стил, който въпреки престорената му искреност не можеше да прикрие явния му интелект. Тя знаеше, че обвинител като Джери Ейбрамс можеше да представи основаното си на косвени улики обвинение с въздействащ стил и така напълно да заглуши факта за липсата на веществени улики.

Всъщност мощната атака бе събудила у самата нея съществени съмнения относно фактическата вина или невинност на Стюарт. Когато бе отишла в мотела му в Сан Матео, за да разговаря с него, тя бе започнала да вярва в невинността на клиента си. Всичките му обяснения и действия, включително разговорите му с деловите партньори на Карин, като че ли я бяха убедили. Но в безмилостната проза на печатните медии и в безкрайните анализи по радиото и по телевизията, състоятелността на сценария за вината на Стюарт беше толкова вътрешно въздействаща, че буквално на няколко пъти й бе прилошало.

А сега заради Стюарт щеше да поеме още един огромен професионален и личен риск. Не лъжеше и не си измисляше фалшиви заплахи срещу Девин Джул, когато бе споменала пред него, че прокурорът й е близък личен приятел. Всъщност тя бе член на неофициалния кабинет на Джакман, който от началото на мандата му се събираше редовно във вторник на обяд в ресторанта на Лу Гърка. Тя го смяташе за справедлив, честен и добър човек, с когото я свързваше истинско приятелство. Фактът, че той явно бе съгласен с това съдебно преследване, дори до този момент, я изпълваше със силно тревожно предчувствие. Ако имаше сериозни опасения относно случая, той не ги споделяше с никого. Джина обаче знаеше, че това не е в стила на Джакман — ако не вярваше в случая, щеше да посъветва или нареди на Ейбрамс да се откаже.