Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
Една жена се изправя сама срещу смъртта в мъжкия свят на наркотрафика. Родена в мексиканския щат Синалоа — където насилствената смърт е толкова често срещана, че се приема за естествена — Тереса Мендоса изминава дълъг път. От полуграмотна любовница на пилот - наркотрафикант тя се превръща в Кралицата на Юга - жена-легенда, която държи в ръцете си живота и смъртта на стотици хора. Тереса, известна на полицията от три континента като „Мексиканката, застава начело на създадената от нея империя, воюва и сключва сделки с италианската, испанската и руската мафия, преговаря с правителства и агенции за борба с наркотиците. Преживяло всички ужаси, поднесени му от съдбата, момичето, което за първи път взема в ръцете си книга, когато попада в затвора, се превръща в тайнствена фигура, изискана дама, преследвана както от наемни убийци, така и от папараци. От Мексико до Северна Африка и Южна Испания Тереса Мендоса живее в сурова действителност, в която няма място за любов и доброта, както няма лоши и добри. Тереса има една цел — да отмъсти за своя мъж. Кралицата на Юга върви по своя път въпреки смъртта, вероломството, разбитите надежди и погубеното приятелство, сред ужасяващата истина за един свят, потънал в лъжа и кръв — срещу истината за нашия свят.
Почти не беше говорила за него. За тях. Тереса не си падаше по големите откровения. Само реплики оттук-оттам, случайни. Един път стана това, веднъж се случи така. В действителност избягваше да говори за Сантяго или за Гуеро Давила. Дори се стараеше да не мисли много за единия или другия. Дори нямаше техни снимки — малкото им снимки с галисиеца бяха останали дявол знае къде, — с изключение на тази с Гуеро, разкъсана наполовина: гаджето на наркотрафиканта, което сякаш бе заминало много надалеч преди много време. Понякога двамата й мъже се сливаха в един в мислите й и това не й харесваше. Сякаш бе невярна и на двамата едновременно.
— Не става дума за това — отвърна тя.
Седяха на тъмно, утрото още не беше започнало да сивее навън. Оставаха два или три часа, докато ключовете на дежурната надзирателка задрънкат по вратите, докато започнат да разбуждат затворничките за първата проверка за деня, за да се измият и оправят, като преди това изперат бельото и чорапите си и ги проснат на пръчки от метла, забити в стената подобно на закачалки. Тереса чу как приятелката й се върти на нара. След малко тя също промени позата си в опит да заспи. Много далеч, зад желязната врата в дъното на коридора на отделението се разнесе глас на жена. Обичам те, Маноло, викаше тя. Казвам, че те обичам. Друга по-наблизо й отвърна с някакви безсрамни думи. И аз го обичам, присъедини си ехидно към тях трети глас. После се чуха стъпките на една служителка, накрая — пак тишина. Тереса лежеше по гръб, по комбинезон, с отворени в тъмното очи. Очакваше страхът неумолимо да се появи, точен за срещата, докато зад прозорчето на килията с перденцата, ушити от крадлата Чарито, започваше леко да се развиделява.
— Има нещо, което бих искала да ти разкажа — каза Пати.
