Без свидетели [bg]

– И Миранда ли стреля?

– Да.

– Колко време останахте там?

– Не съм сигурна. Доста време. Изпразнихме две кутии с патрони.

– Вие чухте показанията, дадени от друг свидетел в този съд, че Миранда е застреляла птица същата сутрин?

– Да, така беше.

Малко по-късно Рита предположила, че Травис вече е буден. Ако не друго, то поне изстрелите трябвало да го събудят. Точно както Хуан Менчака беше свидетелствал, двете влезли в къщата. Травис не спял. Според Рита той изглеждал, сякаш изобщо не е заспивал.

– Беше пиян – каза тя.

– Къде се намираше оръжието в този момент?

– В чантата ми.

Морган помоли Рита да слезе от мястото си и да погледне уголемения план на къщата, който Хаузър вече бе прибавил към показанията. Накара я да застане пред съдебните заседатели и да опише движенията си, след като бе влязла вътре. Този път по лицето ѝ не се стекоха сълзи. Като че ли показанията на Гидиън Епстийн ги бяха пресушили и тя разказа спокойно на заседателите какво се бе случило въпросната сутрин.

– Травис седеше тук на канапето. – Рита посочи една от снимките.

– Същото канапе като това на снимката, маркирана като доказателство номер четири на обвинението?

– Да.

– Как се държеше Травис?

– Обиди ме, не искаше да ме изслуша. Опитах се да поговоря с него. Казах му, че заминаваме на почивка. Помолих го да се премести обратно в къщата ни.

– Какво стана после?

– Отидох в кухнята, за да потърся кафе. Помислих си, че ако изпием по едно кафе, ще го убедя да поговорим.

– Къде сложихте чантата си, когато отидохте в кухнята?

– Оставих я във всеки… в предната стая. На пода.

– И излязохте през тази врата? – Морган посочи плана на къщата.

– Да.

– Намерихте ли кафе?

– Да. И кафеварка. Направих кафе. Тоест сложих го на котлона.

– Колко време ви отне това?

– Не знам. Няколко минути.

– Докато бяхте в кухнята, къде беше Миранда?

– Остана в предната стая с баща си.

– Същото помещение, където оставихте чантата с оръжието?

– Да.

– Някой от тях проговори ли през това време?

– Травис каза нещо, но не успях да го чуя.

– После какво се случи?

– Върнах се обратно в предната стая. Но се спрях.

– Нещо ви накара да спрете?

– Да.

Всеки един от съдебните заседатели се наведе напред.

– Какво видяхте?

– Миранда държеше револвера. Беше го насочила към баща си.

– Къде бяхте, когато спряхте?

– Тук – каза тя, показвайки плана.

– До писалището? – попита Морган и вдигна една снимка, на която се виждаше писалище с телефон.

– Да – потвърди тя.

– Вие как реагирахте?

– Стреснах се.

– После какво стана?

– Миранда стоеше, насочила оръжието срещу баща си. Изглеждаше, сякаш се намира в друг свят. Травис беше уплашен. Много уплашен. Започна да ѝ говори. Нещо от сорта на: „Всичко е наред, скъпа.“ Не знаех какво да правя. В следващия миг видях телефона върху писалището. Спомням си, че вдигнах слушалката. Набрах нула. Отговори ми оператор и аз поисках да ме свърже с полицията. Не знам какво точно целях, но поради някаква причина го направих.