Без свидетели [bg]

– Протестирам! Въпросът изисква отговор, отнасящ се до същността на делото, а именно кой е убил Травис Едингтън. Съдебните заседатели трябва да решат това.

– Е, мистър Хаузър – каза бавно Хенри Пенрод с мекия си южняшки акцент, – не смятам, че от доктора се очаква да даде показания. Мистър Морган просто го помоли да допусне този факт. Доколкото разбрах, мисис Едингтън ще бъде разпитана за това по-късно, когато заеме свидетелското място. Така ли е, мистър Морган?

– Да, ваша светлост.

– В такъв случай – противопостави се Хаузър – мнението на лекаря няма отношение към делото. Ако Миранда Едингтън е убила баща си, тя го е направила. Тук не е съществено дали случилото се е предизвикало кататонията.

– Но – отвърна съдията – ако психиатърът потвърди, че тази случка може да е причинила кататонията, тя не става ли по-вероятна, отколкото при отсъствието на лекарското мнение? – Както правеше всеки път, като вземаше трудни решения, съдията прокара ръце през късата си рошава коса и обходи с поглед цялата съдебна зала.

Хаузър отчаяно се опитваше да измисли някакъв отговор. Преди да успее да го формулира, съдията сякаш се предаде на някаква невидима сила вътре в себе си.

– Ще дам разрешение – заяви той. – Можете да отговорите, докторе.

– Имате ли мнение по този въпрос, докторе? – попита Морган.

– Да.

– И какво е то?

– Твърде вероятно е убийството на баща ѝ, ако наистина тя го е извършила, да е довело до кататонното ѝ състояние.

– Свидетелят е ваш – каза Морган на Хаузър и се обърна към съдебните заседатели, за да види реакцията им. Всички погледи в ложата бяха втренчени в психиатъра.

Технически погледнато, Епстийн не заяви, че Миранда е убила баща си, а просто, че ако го е направила, убийството би могло да е предизвикало сегашното ѝ състояние. Бях убеден обаче, че Морган бе стигнал по-далеч, отколкото би му позволил всеки един съдия в която и да е съдебна инстанция. Знаех това, защото бях изготвил досието по делото.

Макс Хаузър се изправи агресивно.

– Кататонният ступор може да бъде причинен и от други фактори, освен от страха от проявяване на насилие, нали, докторе? – попита той.

– Точно така – потвърди Епстийн.

– Депресията също предизвиква ступор, нали?

– Да, съществуват няколко надеждни изследвания, според които тя може да доведе до ступор.

– Сега, доктор Епстийн – съобщи Хаузър, – аз ще ви помоля да допуснете нещо. Искам да приемете, че едно дванайсетгодишно момиче е видяло как майка му изстрелва шест куршума в баща му и го убива. Това не може ли да доведе до депресия?