Без свидетели [bg]

– Ваша светлост – каза Морган, преди Хаузър да успее да се изправи, – ако ми предоставите само петнайсет или двайсет минути, бих могъл да привърша с разпита на мисис Едингтън. С удоволствие ще почакам до късния следобед. – Той направи всичко, което зависеше от него. Ако не друго, поне показа на съдията, че възнамерява да приключи. Не знаех какво друго може да стори при тази неблагоприятна ситуация. Морган обаче не спря дотам. – Господин съдия, не знам какво смятат съдебните заседатели. Не съм сигурен дали господата и мисис Мендоса биха искали да изтърпят още една почивка този следобед.

– Е – каза съдията, – защо просто не ги попитаме? Какво ще кажете, господа съдебни заседатели? Смятате ли, че ще понесете още едно прекъсване преди късния следобед?

Заседателите се спогледаха. Някои от тях вдигнаха рамене. Накрая се обади Гай Бъкли.

– Какво пък, бих останал.

Мистър Савока изрази същото мнение и само след миг останалите заседатели се присъединиха.

– Мисис Мендоса? – попита съдията.

– Ще остана, сър.

– В такъв случай се разбрахме. Ще продължим заседанието веднага щом уредя другия въпрос.

След като съдебните заседатели напуснаха залата, Морган прошепна радостно:

– Чу ли? Видя ли? Всички са на нейна страна. Искат да я изслушат. Мамка му, Дъг, мисля, че ще спечелим делото.

Седнахме на твърдата пейка в коридора и пихме кафе, а Морган пуши цигари. В съдебната палата гъмжеше от репортери, журналисти и случайни посетители. От време на време при нас идваха репортери, за да поговорят с Морган – казваха му по някоя насърчителна дума или споделяха с него стари спомени. Някои го потупваха приятелски по гърба, но повечето стояха на почетно разстояние. Други влизаха обратно в съдебната зала, за да си поговорят с колеги.

Отново забелязах колко красива е старата сграда на съда – дървената ламперия, ръчно изрисуваните греди, испанските плочки и месинговото покритие на асансьорите. Изящната извивка на стълбището стигаше до втория етаж, където се намирахме. Изведнъж видях, че по него се изкачва Ан Хейстингс, придружена от Том Галахър, Чет Джонсън и Уолтър Смит.

– По дяволите! – възкликна Галахър. – Ако няма да работите, поне да отидем да пийнем по нещо.

– В момента съдията разглежда молба за временна ограничителна заповед – каза Морган, – но ни разреши да приключим с Рита преди края на деня.

– Ще ни издействаш ли места? – поинтересува се Уолтър Смит.

Те попитаха как вървят нещата и Морган им разказа за показанията на Гидиън Епстийн и за реакцията на съдебните заседатели, които бяха решили да изслушат Рита. Описа колко добре е минал разпитът на Ферис Едингтън.