Всичко от начало [bg]

— Разкарай се оттам.

— Извинявай. Извинявай. — Той се изправи и пъхна крак в една от халките.

— Още колко остава?

— До платформата ли?

— До Титан. Това е една от луните на Сатурн.

— Зная къде е Титан.

Табита придърпа една от клавиатурите и пресметна времето.

— Месец. — Не особено приятна перспектива.

— Субективен ли?

— Да ти е известен друг начин?

— Броиш ли скока?

Тя сърдито въздъхна.

Марко пъхна пръст през мрежата.

— Косата ти е малко опърлена тук, знаеш ли? — нежно попита той.

— Остави ме на мира, Марко!

Той вдигна ръце.

— Добре, добре, щом искаш по трудния начин, майната ти. Отивам си. Интересува ме само дали чипът ще е достатъчен, за да стигнем до Титан.

— Достатъчен е, да. Ако в него наистина има петстотин.

— Ами ремонтът? Хей, я гледай.

От дясната им страна прелетя почистващ робот, размахал ръце във всички посоки, докато събираше отпадъците от космическите пътища.

— Това ще стигне ли за скенерите и за нов кристал?

— Надявам се.

— Значи всичко е наред!

Табита намръщено го изгледа.

— Длъжник си ми, Марко. Ти ме въвлече във всичко това.

— Аз не съм бутал оня твой перк в канала.

— Оттам нататък за всичко си виновен ти. Не обичам ченгетата, а сега, накъдето и да се обърна, все ченгета виждам. Как да работя? Не съм някакъв пират. Длъжник си ми, Марко. — Тя разтърси чипа във въздуха. — Това е само аванс.

— Виж, Табита, не те лъжа. На Титан ни очакват големи пари. Щом стигнем там, ще станеш богата. Истински пари, не кредит. Повече пари, отколкото можеш да спечелиш през остатъка от живота си. Всички ще станем богати. Ще започнеш нов живот. С ново име. С ново лице, ако искаш. Можеш да се избавиш и от тая бракма — посочи към кораба той.

Ноздрите на Табита се разшириха.

— Добре, добре, задръж си кораба. И аз май започнах да го харесвам. Той си е жива антика. — Марко потупа стената. — Направо няма да усетиш, че сме тук. Обещавам ти. Тал е в кутията си. Той мрази да лети. Кстаска, тя няма да ти досажда. Близнаците, единственото, от което се нуждаят, е да са заедно. Забавляват се помежду си. Оставаме ние с теб. Имаме един месец да се опознаем малко по-добре. Беше ни хубаво, нали? И пак може да е така, само трябва да ми се довериш.

Табита не му обръщаше внимание. Тя разтърка очи с опакото на ръцете си и погледна към оцелелите екрани.

Навлизаха във Възела. Вече виждаше станцията на „МивиКорп“, цялата осеяна със заострените директорски кораби, като пирани, ръфащи поничка. Зелената точка на 300 градуса бе Първа лутеранска църква на Христос, пастир на звездите, а плоският диск от дясната страна беше „Бъргър Уърлд“, който тежко се въртеше и излъчваше весели песнички по всички честоти на вълните.