![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
74. Ланселот отсяда в един манастир
— Кажете ми сега, госпожице, ако утре тя намери някого, който да я защити, значи ли това, че ще я освободят?
— Не зная, сеньор.
— Много ли сме далеч от мястото, където се намира тя?
— Само на шест английски левги, сеньор. Ако утре станете малко по-рано, ще бъдете там преди първия час.
— И къде бих могъл да я открия?
— В гората Флорега. Този път ще ви отведе направо там, ако го следвате.
— Бог да ви благослови, госпожице — рекъл той.
Ланселот потеглил, без да чака. Девойката също продължила пътя си, все така скърбяща.
Яздейки, той стигнал до края на гората. Видял пред себе си манастир и свил към него, за да се подслони. Пред портата открил трима монаси, които, след като изпълнили последната молитва, излезли да се насладят на вечерната прохлада. Притичали се да помогнат на Ланселот да слезе от коня, поздравили го с добре дошъл, поканили го вътре и го попитали дали е ял през деня. Той отговорил, че не е ял. Веднага заръчали на прислужниците да сложат масата и да сервират хляб върху покривка. Но Ланселот отвърнал, че най-напред иска да влезе в църквата за молитва, тъй като не се бил молил цял ден. Докато стоял коленичил, забелязал вдясно една сребърна решетка, великолепно изработена със златни цветенца, птици и най-различни животни. Във вътрешността на хора имало петима рицари, напълно въоръжени, с шлем на главата и с меч в ръка, които били застанали в отбранителна позиция, сякаш очаквали нападение.
75. Гробът на Галео, пазен от пет въоръжени рицари
Тази гледка учудила силно Ланселот. Той се изправил бързо и се отправил натам. Поздравил рицарите, които го приветствали с добре дошъл. Влязъл в хора през малка врата и се полюбувал на решетката. Била толкова изящна, че не си представял как дори крал може да плати цената й. До рицарите се намирал възможно най-пищният гроб на света, целият от чисто злато и украсен със скъпоценни камъни, които стрували повече от някое голямо кралство. И ако гробът впечатлявал с красотата си, тя не била нищо в сравнение с неговия разкош. А и бил най-големият, който Ланселот виждал. Чудел се кой ли принц е положен в него. Попитал рицарите какво правят там:
— Сеньор — рекли те, — пазим тялото, което лежи в този гроб, от страх да не бъде отнесено. През деня сме петима души, а през нощта ни сменят други петима.
— И защо се страхувате да не го отнесат?
— Защото, сеньор, един от братята в този манастир, много мъдър и свят човек, наскоро ни предупреди, че тук ще дойде рицар, който ще измъкне тялото насила от гроба и ще го отнесе извън тези земи. А ние, хората от този край, бихме предпочели по-скоро да загинем, вместо тялото да ни бъде отнето. Ето защо стоим на стража, както виждате, защото светият брат ни каза, че въпросният рицар ще пристигне много скоро.
76. Отчаянието на Ланселот
— Сега ми кажете — запитал Ланселот, — тази богата гробница за някой много знатен принц ли е сътворена?
— Сеньор, той беше много могъщ и богат. Освен това, беше и най-доблестният мъж на своето време.
— Господи! Кой е бил той?
— Сеньор — отвърнали те, — ако можете да четете, ще го узнаете лесно, защото името му е изписано в горната част на тази плоча.
Без да чака, Ланселот пристъпил натам и прочел надписа, който гласял: „Тук почива Галео, синът на Великанката, който загина от обич към Ланселот“. Като видял това, Ланселот се свлякъл в несвяст и останал дълго време на земята, без да отрони дума. Рицарите се втурнали да го надигнат и се питали изумени какво се е случило и кой може да е той. Когато дошъл на себе си, простенал:
— Уви! Каква мъка и каква загуба!94
Започнал да удря юмруците си един в друг, да дере лицето си до такава степен, че отвсякъде бликнала кръв, да скубе косите си, да се бие жестоко по челото и гърдите и да издава такива стонове, че всички изпитали жал. Обвинявал се и проклинал часа, в който се е родил:
94
Ланселот вече е научил от Гениевра за смъртта на Галео, но тогава (вж. фрагмент 12) любовното опиянение на героя надделява над тъгата от загубата на скъпия приятел. Авторът умишлено раздалечава тези две чувства, подсказвайки, че редът на събитията и преживяванията в повествованието не следа логиката на мимезиса, тоест на реалистичното изобразяване.