![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— В действителност, госпожице, не познавам изобщо рицар, носещ бели доспехи.
— За Бога — въздъхнала тя, — това ме притеснява ужасно.
Той не й отвърнал повече и след като я благословил, потеглил веднага. Яздил до третия час и стигнал до края на гората. Завил надясно по стар, малък, зле поддържан път и скоро наближил една долина, където течала широка и дълбока река, но не открил нито мост, нито брод, нито друг път. Погледнал към отсрещния бряг на реката и забелязал стабилно разположен замък, изцяло ограден от стена с бойници. Наблюдавал дълго време този замък, чийто външен вид му харесал много. После се отправил по реката в търсене на мост или брод, ала напразно. Не знаел какво да стори и не искал да се връща обратно. В този момент видял от замъка да излиза девойка, облечена само по риза и дърпана жестоко от четирима грубияни, всеки с брадва в ръка. Тя крещяла неистово. Мъжете се отнасяли към нея отвратително и унизително. Водели я с ритници към реката. Щом забелязала рицаря на другия бряг, започнала да го умолява:
— Благородни рицарю, помогнете на една девойка, която тези грубияни искат да убият! Великодушни рицарю, не ме оставяйте да загина в ръцете им, ако някога сте изпитвали жал към която и да е благородна дама!
68. Боорт спасява Блевин от Глоседон от смъртта
Щом Боорт чул девойката да моли така жално за помощ, не знаел какво да стори. Не би се поколебал да отиде да й помогне, ако може, ала като виждал колко тъмна, дълбока и опасна е реката, преминаването й би било сигурна смърт. От друга страна, при вида на момичето, което го умолявало толкова сърцераздирателно, бил обхванат от състрадание, забравил всичките си страхове и се прекръстил. Сетне пристиснал щита до гърдите си, пришпорил коня си и, без да чака, се хвърлил във водата. Конят бил силен. Когато изгубил опора под краката си, заплувал. Пренесъл мъчително Боорт на другия бряг, като и двамата се нагълтали с вода. Силата на коня ги спасила от удавяне, защото рицарят много натежал от доспехите си. След като прекосил реката, без да слиза на земята, той се спуснал към тези, които държали девойката. Нанесъл такъв удар на първия, когото застигнал, съборил го по гръб на земята и забил копието си в тялото му. Другите веднага побягнали. Вече освободена, девойката паднала на колене пред Боорт:
— Ах! — провикнала се тя. — Благородни рицарю, Бог да ви поживи, задето ме избавихте от смъртта. Благословен да е Господ, че ви доведе дотук, защото тези разбойници със сигурност щяха да ме убият.
— Защо, госпожице?
— Ще ви кажа на драго сърце, сеньор, след като се почувствам в безопасност.
— Как така? Нима се страхувате от нещо?
— Несъмнено, сеньор, никога няма да усетя сигурност, докато зная, че господарят на този замък е тук, защото той е най-вероломният и жесток човек на света.
69. Боорт побеждава неприятеля на Блевин
При тези думи от замъка излязъл рицар. Едва забелязал Боорт, той го предизвикал:
— Сеньор рицарю, пуснете девойката, няма да я отведете! Бога ми, сбъркахте като й помогнахте!
Той се втурнал стремглаво напред със свалено копие. Боорт издърпал своето от тялото на мъжа, когото убил, и с пълна скорост се нахвърлил срещу своя противник. Ударил го толкова жестоко, че го повалил от коня. Рицарят бил поразен до такава степен, че не могъл да се изправи. Лежал в безсъзнание на земята. Бил паднал много лошо и за малко не си счупил шийните прешлени. Боорт минал с коня си по него, като му изпотрошил костите. Девойката ликувала:
— Сеньор — рекла тя на Боорт, — няма вече от какво да се страхуваме, тъй като не мисля, че тук има друг рицар като него. Сега ще ви разкажа с повече увереност това, за което ме помолихте преди малко.
— Говорете — отвърнал той.
— Честна дума — започнала девойката, — сутринта с моя приятел рицар преминавахме на кон през този укрепен град. Когато братът на мъжа, когото свалихте от седлото, ме видя, поиска да ме отвлече, тъй като от дълго време ме обичаше. Хвана коня ми за юздите и имаше желание да ме отведе насила. Ала приятелят ми се сражава срещу него и го уби. Щом въпросният рицар разбра, че брат му е мъртъв, заповяда на група селяни и въоръжени мъже да хванат моя приятел и го уби, за да отмъсти за брат си. На мен той заяви, че ще отмъсти, без да ми посяга. Накара четиримата грубияни, които видяхте, да ме заловят и да ме удавят, „защото“, рече той, „не искам тя загине от оръжие“. Тъкмо ме бяха повели към реката, когато се притичахте да ми помогнете по Божията и вашата воля. Ето историята ми. Бих желала вече, ако такова е и вашето намерение, да ме заведете на сигурно място в един мой замък наблизо.