![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Боорт си починал при отшелника. А девойката от Глоседон, след като напуснала замъка, яздила, докато срещне девойката от Онгфорт. Те се поздравили. Девойката от Глоседон била стъписана от странното облекло на своята братовчедка и на цялата й свита. Попитала я за причината, а другата й разказала всичко от начало до край. Щяла да продължи пътуването, докато намери рицаря.
— Освен това, братовчедке, той е най-красивият и добър рицар, когото съм виждала, и е все още съвсем млад. Толкова се натъжавам, като си помисля колко лошо постъпих с него, че сърцето ми ще се пръсне.
— За Бога, братовчедке — рекла дамата от Глоседон, — изживели сте невероятно приключение, но аз също.
Тя разказала какво й се случило и как приютила рицаря.
— Знайте, че той е най-красивият рицар на света и е изключително млад.
Описала й как изглежда, колко е висок и какво му е телосложението. Дамата от Онгфорт разбрала, че става въпрос за този, когото търси, и с голямо нетърпение очаквала да го види.
Така яздили, докато стигнали до замъка. Всички започнали да се суетят около гостенката, като я приветствали радостно и с много внимание. Сетне двете дами се качили в главната зала и господарката на замъка попитала за своя гост.
— Честна дума — отвърнали рицарите, — той напусна замъка, напълно въоръжен, но ни увери, че веднага ще се върне, и отказа някой да го придружи.
— Накъде тръгна?
— Госпожо, към тази горичка.
— Бързо тогава — рекла им тя, — на конете! Тръгнете след него и го доведете обратно!
Десетте рицари на мига се метнали на конете и стигнали до горичката. Обиколили я отвсякъде, ала от рицаря нямало и следа.
— За Бога — заявила тя, — няма да останем тук!
Качила се на коня си, както и цялата й свита, и заповядала горичката да бъде претърсена до най-малкото кътче. Така и било сторено, но напразно. Не успели да научат нищо за него. При това положение тя се върнала тъжна и нещастна в замъка и разказала на девойката от Онгфорт как гостът й изчезнал. После попитала рицарите от замъка:
— Сеньори, кога тръгна той?
— Честна дума, госпожо, веднага щом потеглихте, като заяви, че скоро ще се върне.
— Скоро ли? Очевидно се е подиграл с нас!
Девойката от Онгфорт попитала какви оръжия носел той и те й ги описали.
— Боже мой — отвърнала тя, — срещнах този рицар сутринта на входа на една гора, ала доспехите му не бяха същите като на този, когото търся.
— Братовчедке — рекла девойката от замъка, — възможно е да ги е сменил оттогава. Казвам ви, че според мен, това е вашият рицар. Позволете да ви придружа, докато го открием. Тогава най-сетне ще узнаем защо е напуснал така внезапно дома ми.
— Много се радвам, че ще дойдете с мен — промълвила девойката от Онгфорт.
Те прекарали нощта в замъка и на сутринта, още по зазоряване, се отправили на път, за да търсят своя рицар. Ала тук разказът спира да говори за тях и за Боорт и се връща на Ланселот при влизането му в гората Сарпени, както беше изложено по-горе.
73. Ланселот разбира, че сестрата на Мелеаган е осъдена на смърт
Според разказа, когато Ланселот влязъл в гората Сарпени, денят бил много горещ. Той яздил до деветия час, но не срещнал жива душа чак до вечернята. Ала тъкмо на излизане от гората, която цял ден прекосявал, срещнал силно скърбяща девойка. Тя яздела богато оседлан черен кон с елегантно седло, английска изработка. Ланселот поздравил девойката и тя му отвърнала.
— Госпожице, кажете ми защо плачете.
— Със сигурност, сеньор, ако виждах смисъл, щях да ви кажа.
— Бога ми, това с нищо няма да ви навреди. Кажете ми и ако мога да помогна за вашата утеха, ще направя всичко възможно.
— Бога ми, сеньор, в такъв случай ще говоря. Истината е, че Мелеаган, синът на крал Бодмагю, отиде в двора на крал Артур, за да отведе кралица Гениевра. През това време една девойка, сестра на Мелеаган, успяла да измъкне Ланселот от кулата, където той го бил затворил, не зная по каква причина. След като го освободила, тя се грижила за него, докато оздравее. Бил сериозно пострадал в кулата. Сетне го изпратила в двора на крал Артур, където той убил Мелеаган. Това вече е добре известен факт. Когато нейните роднини научили, че е избавила Ланселот от плен, решили, че е действала така, за да погуби Мелеаган. Те я отвлякоха насила и я осъдиха на смърт, като заявиха, че ако не си намери защитник, ще се разправят така жестоко с нея, както заслужава жена, убила брат си. Тя отговори, че ще съумее да намери такъв човек. Определи дата, за да открие този шампион и оттогава търси почти навсякъде, но без да успее да попадне на рицар, който да дръзне да се сражава срещу нейния обвинител. Работата е належаща, крайният срок е днес, а тя няма защитник. Затова те единодушно я обявяват за виновна за извършеното престъпление. Осъдили са я, както предполагам, да загине на клада утре сутрин. Именно тази мисъл сега ме кара да плача толкова, защото тя е една от най-благородните и достойни девойки на света.