Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Европейская старинная литература » Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:

„Отвличането на Гениевра“, роман в проза от началото на ХІІІ век, пренаписва прочутия епизод от романа на Кретиен дьо Троа „Ланселот, Рицаря на каруцата“ (1180). Доразвит, осветен по нов начин, епизодът с отвличането на съпругата на Артур и спасяването й от Ланселот е разказ за опиянението от любовната страст и за драматичните последици от нея. Интригата на този роман включва също приключения на редица други представители на рицарския елит от Артуровата Кръгла маса. Сред множеството сюжетни линии, проследявани по принципа на т.нар. преплетено повествование, все по-отчетливо звучи и мотивът за духовните въжделения на рицарството. Техен символ е търсенето на Граала. „Отвличането на Гениевра“ е част от мащабния роман в проза „Ланселот“, който от своя страна се вписва в най-представителния романен цикъл на ХІІІ век във Франция — „Ланселот-Граал“. Стоян Атанасов
1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 149
Перейти на страницу:

— На драго сърце — отвърнал той.

Хванал я за ръка и я качил на шията на коня си.

Сетне, с щит заметнат на гърба, поел по пътя, който му посочила девойката, така че след пладне пред тях изникнал много красив замък. На края на една малка горичка застигнали двама оръженосци, всеки един от които бил привързал на задницата на коня си убит дивеч. Щом видели девойката, слезли от конете и я приветствали като своя господарка, каквато и била, ала много се изненадали да я видят обляна в сълзи. Попитали я какво има. Тя им разказала как приятелят й бил убит „и аз самата нямаше да избягам от смъртта без този рицар, който в добрината си ми помогна и рискува своя живот, за да спаси моя“.

Тогава тя дръпнала настрана единия оръженосец, който оставил дивеча и го поверил на своя спътник, а после се насочил към замъка с коня си в галоп. От своя страна Боорт попитал девойката за името на замъка, където нейният приятел бил убит.

— Казва се Галдон, сеньор, а реката, която прекосихте, се нарича Галид.

70. Боорт и Блевин в замъка на Глоседон

Разговаряйки така, те стигнали до замъка, който се сторил на Боорт силно укрепен и добре разположен. Като изкачили хълма, видели да се задават множество дами и девойки. Едните водели хора и танци, а другите се отдавали на различни игри. Всички били пищно облечени и нагиздени, а десет рицари ги съпровождали и се веселели. Щом забелязали Боорт, приветствали го с думите:

— Добре дошли, вие, който спасихте нашата господарка от смърт и я избавихте от ръцете на нейните неприятели!

Помогнали на господарката си и на Боорт да слязат от коня. Никой не би могъл да опише посрещането, което му устроили. Изпълнени с радост и веселие, те го завели до главната зала. Съблекли му доспехите, ала той се подчинил с нежелание, защото още не било време за почивка. Боорт останал там, радостно приветстван от всички. След като се нахранили, девойката го попитала за името му.

— Казвам се Боорт Заточения — отговорил й той. — А вие, госпожице, как се казвате?

— Блевин от Глоседон, сеньор, по името на замъка, в който се намираме.

71. Девойката от Онгфорт пристига в Глоседон. Изненадващото заминаване на Боорт

Докато разговаряли така, влязъл един оръженосец, който коленичил пред девойката.

— Госпожо, моята господарка от Онгфорт ви поздравява и ви известява, че тази вечер ще пренощува у вас.

След като чула това, девойката скочила щастлива и радостна попитала оръженосеца къде се намира тя.

— На половин левга оттук, госпожо.

Веднага наредила да й оседлаят коня и заявила, че ще отиде да я посрещне. Потеглила, без да чака повече. Придружили я шест рицари, а четирима останали да правят компания на нейния гост. Ала когато Боорт научил новината за пристигането на девойката от Онгфорт, не знаел какво да прави. Ако останел, нямало как тя да не го види или разпознае, а това не желаел на никаква цена. След като дълго седял и обмислял тази ситуация, изведнъж скочил и поискал бързо доспехите си.

— Сеньор — попитали тези, които били с него, — къде възнамерявате да отидете?

— Искам да облека доспехите си и да направя една обиколка до съседната горичка. Веднага се връщам.

Не се осмелили да му се противопоставят. Донесли му доспехите. Той ги облякъл. Сетне излязъл от замъка през ниската порта откъм горичката, като отказал всякаква компания. Когато се отдалечил на известно разстояние от замъка, пришпорил коня си към една висока гора, която му се струвала обширна и гъста. Навлязъл навътре и яздил до настъпването на нощта. Щом чул камбанен звън, разбрал, че наблизо има отшелническа обител. Свил в тази посока, слязъл от коня си пред вратата и повикал. Отшелникът го посрещнал приветливо и лично му свалил доспехите. Сетне отишъл да събере трева за коня и за постелята на рицаря.

72. Напразни опити да бъде открит Боорт. На следващия ден двете девойки тръгват да го търсят

1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)