Каменно сърце [bg]

Тя погледна през рамо към Сет. Като че ли успя да улови погледа му и да го задържи колкото ѝ се искаше, и когато прекъсна контакта, Сет изглеждаше като болен. Този път избегна погледа на Джед. Грабна една бяла риза от купчината чаршафи и я облече, прикривайки татуировката. Ризата изглеждаше тънка и хладна, но прилепна към влажните му мускули така, сякаш Сет изгаряше от срам и копнеж.

Същевременно той хвърли презрителен поглед към русокосия ездач, който се изплю на пода в краката му. Сет се спря. Омразата струеше от него като пот.

— Ако нараниш кутрето, Ласло, ще ти нанижа топките на шиш.

Джед преглътна тежко и зяпна блондина, чиито устни се извиха в нещо като весела усмивка. Макар и не съвсем.

— Момчета — промърмори Кейт. — Ласло няма да докосне младежа, Мурлин. Джед е мой гост. Макар че ако самият ти го искаш… — Тя не довърши изречението и на устните ѝ потрепна усмивка.

Сет се обърна и погледна Кейт в златистите очи.

— О, според мен той вече е зает.

Лицето на Кейт се опъна съвсем леко, но усмивката ѝ не помръдна.

— Мурлин?

— Не е ли? Запазен за…? Мислех, че точно това е проблемът на Ниле Ласло.

— Лошо момче. — С едва сдържано нетърпение Кейт протегна към Сет ръката си, обърната с дланта надолу.

Той я гледа няколко продължителни секунди, после пристъпи навъсено към нея. Хвана ръката ѝ, целуна я и я притисна към челото си.

— Така е по-добре. — Кейт бе възвърнала доброто си настроение. — Така, Ниле. Сега ние двамата с теб ще отведем Джед при брат му.

Сет се запъти мълчаливо към изхода на залата, придружен от тъмната фигура на Брандир.

— Какъв сърдитко. — Кейт привърза роклята си с кожен колан и поведе Джед и Ласло навън. — Сега си мой гост, Джед! Върви където пожелаеш. Чувствай се като у дома си. Защото това е твоят дом.