Градината на пеперудите [bg]

— Не мисля, че ще е последният ѝ труден момент, но смятам, че този беше най-лошият. Закъснял шок, предполагам. Дезмънд обаче я накара отново да свири, което е добър знак.

— Дезмънд? — Градинаря се усмихна, загрижеността му се смени с гордост и той стисна сина си за рамото. — Радвам се да го чуя. Мога ли да направя нещо, с което да ѝ помогна?

Аз прехапах устни, а той размаха пръст.

— Мая, истината. Веднага.

— Може би ще е най-добре, ако известно време не правиш секс с нея — въздъхнах. — Няма нищо лошо да я посещаваш, но сексът ще изисква повече сили, отколкото тя има в момента.

Градинаря примигна срещу мен, сякаш го бях сварила неподготвен, но Дезмънд кимна.

— И не позволявай на Ейвъри да я доближава — добави той. — Винаги е обичал да руши около себе си.

— Колко дълго?

— Може би две седмици? Непременно трябва да я държим под око, за да проследим как се справя.

Градинаря се притесняваше от сина си и не се поддаде на импулсите си. Вместо това ме целуна по челото.

— Ти се грижиш добре за тях, Мая. Благодаря.

Кимнах, защото ми се струваше по-безопасно, отколкото да говоря.

Градинаря мина покрай нас, влезе в стаята и мелодията на Тереза позаглъхна, но пак набра сила, когато той само дръпна един стол от ъгъла и седна да я слуша как свири.

С Дезмънд останахме в коридора, докато изпълни още няколко композиции. Чакахме да разберем дали неравномерността ще се върне, но Тереза звучеше все едно е на рецитал — цялата изтъкана от грация и увереност. Когато се уверихме, че няма непосредствена заплаха от нов срив, Дезмънд леко дръпна ръката ми и ме поведе по коридора.

— Гладна ли си?

— Всъщност не.

Баща му щеше да настоява да ям, защото пропускането на храненията не беше здравословно. Брат му щеше да настоява да ям, защото щеше да му е забавно да гледа как преглъщам въпреки гаденето си. Дезмънд каза „добре“ и ме поведе към пещерата.

Беше празна, защото всички още се хранеха в трапезарията. Когато се озовахме в центъра на влажната кухина, той се спря, обърна се към мен, прегърна ме и ме придърпа към себе си.

— За едно е прав — прошепна той в косата ми. — Наистина се грижиш добре за тях.

Единствената причина да знам как да го правя беше апартаментът, тъй като София се изявяваше като наша майка по собствения си леко странен начин. И Лионет. София се грижеше за дъщерите си, но Лионет ме научи как да се грижа за Пеперудите.