![Градината на пеперудите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/9/gradinata-na-peperudite-bg-download.jpg)
Градината на пеперудите [bg]
- Автор: Хатчисон Дот
- Серия: Колекционерът #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Милениум
- ISBN: 978-954-515-397-6
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Градината на пеперудите [bg]». Краткое содержание книги:
Градинаря дори изключи камерата в стаята ми, защото Дезмънд го бе помолил — притеснявал се баща му да го гледа как прави секс, а и нима не можело да му се има доверие да не ме нарани, след като толкова много ме обичал?
Е, сигурна съм, че разговорът е бил малко по-сдържан и мъжки, но Блис караше момичетата да се смеят до несвяст, като им предаваше своята версия. Дезмънд обаче си оставаше син на баща си. Всеки път, щом се опитвах да го изпратя до вратата, той любезно, но категорично ме отпращаше, за да не видя как въвежда кода си.
— Истината би съсипала майка ми — изтъкна той, когато най-накрая го споменах. Разбирах, че предприемането на открити действия срещу баща му би било сложно, но защо да не ни даде възможност сами да се спасим? — Семейното ни име, репутацията ни, компанията ни… Не мога да бъда човекът, който ще ги унищожи.
Все едно името значеше повече от живота. От живота на всички ни.
През седмицата преди началото на есенния семестър в Градината се проведе концерт. Дезмънд донесе качествени тонколони и ги разположи на скалата. Специално за повода Градинаря ни позволи да носим ярки цветове, имаше лакомства и се чувствахме толкова щастливи. Мамка му, каква жалка картинка представлявахме. Все още бяхме пленнички, смъртта все така надничаше зад рамото ни и отброяваше до двайсет и първия ни рожден ден, но въпреки всичко онази вечер беше вълшебна. Пеперудите се смееха, танцуваха и пееха, макар и фалшиво, а Градинаря и Дезмънд се забавляваха заедно с нас.
Ейвъри седеше настрани и се цупеше, защото цялото празненство беше идея на Дезмънд. След като почистихме и момичетата се пръснаха по стаите си за през нощта, Дез донесе най-малката тонколона в стаята ми и танцувахме, поклащахме се на място и се целувахме. Интимността с Дез не беше по-истинска от тази с баща му, но той не го осъзнаваше. Никога не му го казах, тъй като той вярваше, че го обичам. Въобразяваше си, че това е щастие, че по някакъв начин е здравословно и стабилно, основа, върху която можеш да изградиш живота си. Или пропускаше фактите покрай ушите си, или не разбираше непрекъснатите ми напомняния, че съществата в клетка живеят по-кратко.
Дез толкова отчаяно искаше да е добър човек, да върши добро, но условията, в които живеехме, не се бяха променили, нито имаше вероятност да се променят.
Когато най-накрая се строполихме на леглото, на мен ми се виеше свят от целувките му, а той не спираше да се смее. Ръцете му шареха по цялото ми тяло, следвани от устните му, смехът му гъделичкаше кожата ми. Сексът с Дез не беше интимен, но беше забавен. Той направо ме побърка от възбуда. Най-накрая го преобърнах по гръб, възседнах го и, прехапвайки устни, го поех в себе си. Дез простена и бедрата му потръпнаха. После се разсмя, тъй като започна една много неподходяща за случая песен. Когато го плеснах по корема, той се изправи и ме зацелува, докато главата ми не се завъртя, след което ме положи в края на леглото.
Тогава видях намръщения Ейвъри да стои на прага и да мастурбира. Извиках — не се гордея с това — и Дезмънд вдигна очи, за да види какво ме е разтревожило.
— Ейвъри! Махай се!
— Имам право точно колкото и ти — изръмжа Ейвъри.
— Махай се!
Малка част от мен искаше да умре от смях. За щастие, тази част до голяма степен бе размазана насред царящата буря от ярост и ужас. Мислех си да посегна към одеялото, но Ейвъри вече ме бе виждал цялата, а Дезмънд… е, в онзи момент неговите интимни части не бяха на показ. Затворих очи, докато двамата се караха над главата ми, защото отказвах да разбера дали Ейвъри все още държи члена си в ръце, докато спори с брат си.
Защото смехът заплашваше да излезе на повърхността.
И тогава се появи Градинаря. Ама разбира се!
— Какво, по дяволите, става тук? Ейвъри, прибери го.
Отворих очи и видях как Ейвъри дърпа ципа на панталоните си, а Градинаря се опитва да му закопчее ризата. О, я виж ти, цялото семейство е тук, с изключение на Елинор. Като ругаеше под носа си, Дезмънд се отдръпна от мен и ми подаде роклята, преди да посегне съм панталоните си.
Понякога дребните жестове са най-значими.
— Бихте ли обяснили защо спорът ви се носи из цялата Градина? — попита Градинаря с нисък и заплашителен глас. Братята започнаха да говорят един през друг, но баща им ги прекъсна с рязък жест. — Мая?
— С Дез правехме секс и Ейвъри реши да се самопокани на партито. Стоеше на входа и лъскаше.