Убийство в Ню Йорк [bg]

Седнаха в една от стаите за консултации. Кристиан изглежда беше шокиран от вида й. Тя бе напълняла и кожата й се бе изринала на многобройни петна, като при реакция към наркотиците.

— Исусе — каза той, — изглеждаш ужасно.

— Винаги знаеш, как да очароваш едно момиче — промърмори тя, като леко се препъна, вземайки си стол. Препаратите, които гълташе, влияеха на равновесието й.

— Толкова съжалявам — каза той. — Толкова съжалявам, Клер.

Тя знаеше, че той не отдава никакво значение на забележката за външния й вид. Клер махна с ръка. Искаше да му каже, че за нищо от това тук той няма никаква вина, но трудно намираше думи.

— Ако това може да те утеши — каза той, — мен ме изиграха по същия начин. Д-р Литмън и онзи детектив. — Той седеше срещу нея и държеше ръката й в своята.

— Добре съм — каза Клер. — Наистина съм добре, Кристиан.

— Имам адвокати, наети по случая, Клер. Добри адвокати, които ще разровят какво наистина се случи — каза й той.

На челото й имаше едно петно, което тя несъзнателно пипаше.

— Знам всичко — каза тя. — На мен те казаха, че заподозреният си ти. На теб — че съм аз. Лъгаха и двамата ни.

Той поклати глава.

— Имаше и много повече освен това, Клер. Доста повече.

Ръката й се отдръпна от челото.

— Всъщност д-р Литмън не беше никакъв съдебен психиатър. Тя се занимаваше с някакви изследвания в Куантико. Всичко е доста тъмна работа, но това, което можах да разбера, е че нейната работа е била да открие начин за изучаване на убийците.

— Искаш да кажеш, преди да ги хванат?

— Понякога даже преди да извършат убийство. Така да се каже, изучава ги в „диво“ състояние. Тя привлича своите субекти със серии от Интернет общества, които организира специално за тази цел. Като многобройни мравуняци, поставени под стъкло, и Кони наблюдава какво става с тях.