Похищението на Ани Торн [bg]

— Нарича се пълна лудница.

— Настанявай се — кимвам към креслото. — Аби Очичките обича компания.

— Надали има нужда да ти го натяквам, но да говориш с едноока кукла, е още по-зловещо, отколкото да си говориш сам. — Той я взема и с леко потреперване я поставя на пода. После сяда, греейки длани върху кафето си. Сакът лежи в краката му.

— Очаквах куриер, а не лична доставка — отбелязвам.

— Пресметнах, че бензинът ще ми излезе по-евтино.

— Ти нямаш кола.

— Взех тази на сестра си.

— Ами работата?

— Реших да пропусна един ден. И се радвам, че го направих. Защото изглеждаш като сдъвкан и изплют, приятелю. Провинциалният въздух не ти понася добре.

— Е, няма да го дишам още дълго. — По една или друга причина, добавям си наум.

— Значи планът ти е на път да се осъществи?

— Нещо такова.

— А защо си извадил картите?

Хвърлям поглед към раздаденото тесте и потърквам зачервени клепачи.

— Просто убивам времето.

— Значи не смяташ да си върнеш парите с игра на покер?

— Не, разбира се!

— Слава богу. Не ме разбирай погрешно, но хич не те бива за комарджия.

— И защо не ми го каза, преди да ми строшат краката за дългове?

— Човек трябва да узрее за някои съвети. — Той свежда очи към сака. — В такъв случай, следвайки пътя на дедукцията, предполагам, че решението се крие в тази торба тук?

— Браво, драги ми Уотсън.

— И как точно смяташ да го приложиш?

Опитвам да повдигна ефектно вежда, но упражнението се оказва непосилно за натъртеното ми лице.

— Някой ще ми плати много пари, за да не отнеса съдържанието ѝ в полицията. — Навеждам се и поставям сака върху масичката помежду ни. — Да си надзъртал случайно вътре?

— Предположих, че ако искаше да знам какво има, щеше сам да ми покажеш.

Дърпам ципа и внимателно вадя обемист предмет, загърнат в стара блуза. Разгръщам блузата, разкривайки два предмета, старателно съхранени в прозрачен найлонов плик.

Един лост и една тъмносиня училищна вратовръзка, пропита с тъмни петна от кръв. Кръвта на сестра ми. При внимателно вглеждане на нея се вижда избродирано име: С. Хърст.

— Какво, по дяволите, е това? — пита Брендън.

— Средство за разплата.