Игра на милиарди [bg]

— Астър има кредитен рейтинг седемстотин шестдесет и едно — докладва неговият човек.

— Няма да му е от голяма полза сега — отвърна Грило. — Просто ми кажи с какви карти е разполагал.

— „Виза", „Мастъркард", „Американ Експрес", обичайните. Плащал е редовно всеки месец.

— Обявено е, че възнаграждението му е пет милиона на година. Може да си го позволи. Прати ми номерата на картите.

След като получи информацията, Грило се обади на компаниите за кредитни карти и особено на онези, които оглавяваха отделите, занимаващи се с измами. Също като с националните доставчици на телефонни услуги и тук беше вложил доста време и усилия, за да си създаде контакти. Непозволено разпространение на информация за клиенти си беше престъпление, което се наказваше със солени глоби и затвори. Грило работеше само очи в очи и дискретно. На моменти биваше принуден да засяга патриотизма на хората и да се представя като правителствен агент на правоохранителната агенция на САЩ. Ако молбите му не бъдеха зачетени, той си имаше други методи на разположение, или иначе казано — способна, хитра и напълно неморална банда хакери, базирана в Шанхай. Но те бяха само в краен случай и не можеше да им се има доверие.

Съвсем скоро на сигурните сървъри на Грило започнаха да пристигат копия на направените от Едуард Астър разходи. До обяд щеше да разполага с внушително количество данни на всички плащания, които починалият изпълнителен директор на Нюйоркската фондова борса беше направил през последните деветдесет дни. Грило не беше заинтересован от покупките на човека, а от местата, на които бяха осъществени, за да може да проследи движението му.

Телефонът извибрира в джоба му. Погледна кой се обажда и отговори.

— Това беше бързо.

— Каза ми да те впечатля — отвърна жената, която работеше в най-голямата национална компания за телефонни услуги. — Провери си електронната поща. Току-що ти изпратих обажданията от последните три месеца, включително имената и адресите на кореспондентите му.

— Впечатлен съм.

— Докажи го.

Грило отвори съобщението на дисплея, докато разговаряха. Очевидно Едуард Астър беше прекарал изключително много време на телефона. Страница след страница с номера и имената на хората или корпорациите, на които принадлежаха тези номера. Стигна до последните няколко, които даваха информация за входящите и изходящите обаждания на Едуард Астър в петък, събота и неделя. Разпозна някои от имената на добре известни корпоративни асове. Очите му веднага се заковаха на обаждане до изпълнителния директор в петък в 9:18 часа. Продължителност седемнадесет секунди. Обаждащият се нямаше име и адрес. Според Грило обаждането беше от телефон за еднократна употреба с предплатени минути, такъв можеше да се купи от всеки магазин за телефонни апарати. Възможно беше да е от Палантир.

— Смятам, че обичайното няма да е достатъчно — каза мъжът.