![Игра на милиарди [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/7/igra-na-miliardi-bg-download.jpg)
Игра на милиарди [bg]
- Автор: Райх Кристофер
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542823667
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
Мястото за подготовка представляваше 20 000-акрово поле на пет часа северно от Виндхук. Подборката започна веднага след пристигането. Всичките тридесет мъже и жени преминаха сериозни физически изпитания, последвани от поредица психологически тестове. Последният етап беше серия от фитнес изпитания, които завършиха с десетчасов поход от шестдесет и пет километра с тридесет и пет килограмова екипировка.
Двадесет и четирима преминаха изпитанията. На всички им бяха дадени нови самоличности и съпътстващите ги документи.
Истинските самоличности не трябваше да се разкриват. Правилото бързо отпадна след една седмица. Стриктните дневни тренировки доведоха до създаването на другарски отношения. С напредването на курса от 15-километрови обиколки, едночасова гимнастика, преодоляване на все по-сложни препятствия и упражнения за сплотяване на екипа, наемниците зарязаха псевдонимите си и се върнаха на истинските си имена. Имаше голяма вероятност някои от тях да загинат по време на мисията. Повечето предпочитаха да чуят истинските си имена, преди да се срещнат със Създателя.
Екипът беше разнороден.
Един от тях беше Санди Буфо, бивш южноафрикански командос, чийто прякор беше Скинър. Друг се казваше Бернд от Стокхолм, работеше за НАТО в Афганистан, но беше помолен да напусне, когато продължи да изисква командировки от работодателите си. Трети беше Петър от Киев, който си беше създал име като снайперист в Грозни. Другарите му в Червената армия го бяха кръстили Косача и на стрелбището доказваше името си. Следваща беше Рейчъл, ветеран от Израелските отбранителни сили, която беше изключително гневна на палестинците. И Бригита, бивша полицайка от Берлин, която обичаше да разбива глави за разлика от своите началници пацифисти. Тук бяха още Мигел от Колумбия, Жак от Франция и Били, Боби и Иън от Англия. Всичките бяха от един тип. Агресивни, дисциплинирани, организирани социопати, до голяма степен безстрашни. Всичките бяха изключително недоволни от настоящото положение, за да водят тих, спокоен и примирен живот.
За тази работа наемниците щяха да получат възнаграждение от 1 милион долара, 200 000 щяха да им бъдат платени още по време на селективния курс, а останалите 800 000 — след приключването на операцията.
Разбира се, оцеляването беше основен приоритет.
Местоназначението им тази сутрин в Кичънър-Ватерло беше централата на „Силикон Солюшънс". Тази компания не беше толкова голяма, колкото „Интел", „Нешънъл Семи" или „Адвансед Майкро Дивайсес". Компанията се беше наместила в специална ниша в телекомуникационната индустрия. Нейният чип се използваше в три четвърти от мобилните телефони по света.
Ванът откара членовете на екипа до един закрит хангар. Те слязоха и започнаха да се разхождат напред-назад по бетонния под. Някои запалиха цигари. Други започнаха да правят гимнастика, за да се освободят от напрежението и от излишната енергия, която се натрупваше преди опасна операция. Повечето просто се размотаваха наоколо и си говореха.
След един час вратите на хангара се отвориха и вътре влезе камион. Не беше тир, а обикновен камион, на който беше изрисувано яркото, оптимистично лого на „Силикон Солюшънс". Шофьорът вдигна задната врата. Товарното отделение беше пълно от пода до тавана с кутии с микрочипове. Един ред не беше запълнен, там беше оставена пътека, по която мъжете и жените да минат. Един по един се качиха в камиона и се насочиха към предната част на товарното отделение, където беше монтирана пейка за тяхно удобство. Когато влязоха вътре, пренаредиха кутиите, за да прикрият присъствието си.
В единадесет часа камионът излезе от хангара и напусна територията на компанията. Отне му два часа, за да стигне до границата в Бъфало, където беше пуснат след бегла проверка на превозните му документи. Шофьорът правеше курсове от петнадесет години и познаваше инспектора лично. Размениха си няколко думи относно бейзболния мач между „Торонто Блу Джейс" и „Ню Йорк Янкис" от миналата вечер. За съжаление на инспектора, „Янките" бяха спечелили с хоумрън на А-Род[53] в деветия ининг. Мъжът откъсна своето копие от документите, без да се задълбочава в тях, и ги върна на шофьора. Всичко това приключи за четиридесет и пет секунди.
53
Алекс Родригес (р. 1975, прякор А-Род) — американски професионален бейзболист. — Б. пр.