Игра на милиарди [bg]

Двамата мъже напуснаха хранителния магазин и се насочиха към „Шестдесет и първа". Пешеходците не бяха много и постоянният поток от коли им позволяваше да говорят, без да се притесняват, че някой ще ги чуе.

— Както казах — започна Уошбърн, — знам съвсем малко, но повече не искам и да научавам. Предполагам, че не искаш да ми кажеш за какво е всичко това?

Грило поклати глава.

— Така си и помислих — отвърна афроамериканецът. — Добре, слушай. Палантир е създателят на някаква авангардна софтуерна платформа, която събира информация от около трилион източника от интернет и я анализира за възможни опасности.

— Звучи ми като обикновено устройство за събиране на информация.

— Няма нищо обикновено в него. Започва като един от ненормалните проекти, финансирани от ДАРПА[54], но по някое време правителството е изгубило контрола си над него.

ДАРПА.

— Да не би ДАРПА да са спрели финансирането?

— Точно обратното. Искали са да го удвоят. Проектът се оказал по-добър и от най-смелите им очаквания.

— По-добър?

— Много мощен. Софтуерът бил доста добър в онова, което правел.

— А то е?

— Да предвижда бъдещи събития. Истинска магическа топка. Нали се сещаш, като онези, които раздрусваш и чакаш да ти покажат отговор? — Уошбърн се спря и дръпна Грило в рамката на една врата. — Проверен е с Афганистан. Всичката ни информация за там е била въведена в Палантир, за да се види какво ще излезе. Става въпрос за всичко — от доклади след всяка битка до оценка на заплахата от местни полицейски началници, всякаква налична информация, разузнаване и така нататък. Палантир погълнал всичко в себе си.

— И?

— Проработил — отвърна Уошбърн. — Това бил проблемът.

— Не те разбирам.

— Започнал да предвижда къде и кога ще има нова атака, да определя вероятността от надигане на афганистанските войници срещу нас, затворени транспортни точки. Било прекалено.

Грило беше служил десет месеца в Афганистан и Пакистан като командир на рота в Пети пехотен полк. Провинция Хелманд. Доста кърваво лято.

— Можехме да използваме нещо подобно.

— Не разбираш ли, човече? Палантир не предвиждаше само за днес или за утре. Предвиждаше за следващия месец, следващата година — и ни каза, че сме напът да загубим. Това не се прие добре в Пентагона. Не, Боб. Онези във Вирджиния не бяха впечатлени от топ секретен, мултимилионен експериментален софтуер, който предвиждаше, че Съединените американски щати нямат абсолютно никакъв шанс да победят в този конфликт. А бяха инвестирали доста кръв и пари.

— Но ти каза, че ДАРПА искали да удвоят средствата.

— Разбира се, ДАРПА искаха. Те са сбирщина луди учени. Не са войници. Мъжете с фуражките на главите си решиха, че трябва да закрият проекта.

— Какво се случи?

— Това беше краят. Сбогом, Палантир. Който го беше създал, изчезна. Изгуби се от радара.

— И толкова? Никой не го е чувал оттогава?