Игра на милиарди [bg]

Седемте мъже и жени, които слязоха от самолета, вървяха наперено по пистата и влязоха в залата за имиграционна проверка. До обяд не се очакваха други самолети и в будката имаше само един офицер на Канадските имиграционни служби. Той се усмихна и приветства португалските посетители в страната си. Предположи, че са дошли да се видят с канадските си колеги на някое софтуерно мероприятие. Никой от пристигналите не каза нещо повече от „добро утро" или „здравейте". Дори да изглеждаха прекалено стояли на слънце и в добро физическо състояние за хора, които си изкарваха прехраната чрез писане с часове на софтуерен код, пиене на „Ред Бул" и нагъване на „Скитълс", служителят не спомена нищо. Нито отбеляза липсата на багаж. Изключително странно беше за професионалисти от Ай Ти индустрията да осъществяват дневни пътувания до централите на компаниите си. Освен това вниманието на мъжа беше отвлечено от нещо друго: бъг в наблюдателната система на летището.

Десет минути преди самолетът да кацне, цялото видеонаблюдение се срина. Шестнадесет камери, които осигуряваха картина в реално време на всеки квадратен сантиметър от 20-акровото летище, спряха да работят. Въпреки трескавите си усилия летищните техници не успяха да открият повредата. Положението беше, както един от тях се изрази, „сякаш някой е изключил цялата система". Нищо от нещата, които опитаха, не даде резултат.

Екипът се качи във ван, който беше паркиран до тротоара. Пътуваха двадесет минути през тучната околност, покрай крави, които пасяха на слънце, и фермери, които прибираха сено. Хората в превозното средство бяха спокойни. Те знаеха, че влизането в страната е също толкова важно, колкото самата операция. Намираха се на чужда територия. Във всеки един момент нещо можеше да се обърка и те бяха готови за това. Ванът намали внезапно и всички глави се насочиха напред. Оказа се, че е просто един амиш със своите кон и каруца в средата на пътя.

Наброяваха тридесет, когато се събраха в Намибия преди месец. Континентът Африка продължаваше да се намира в смутни времена, както винаги в бурната си история. Машинации от всякакъв тип се осъществяваха от Мароко до Мозамбик, от Того до Танзания и навсякъде другаде. Източникът на напрежението не беше земята, а онова, което се намираше под нея. Ако през късния осемнадесети век бе имало голямо грабене, то ранният двадесет и първи век беше свидетел на голямото минерално съревнование. Страни по цялото земно кълбо се бореха за правата над нефтени находища, минерални залежи и ценни метали. На първо място беше Китай. Частни изпълнители организираха полети до всяка голяма столица. Някои от хората бяха миньори, други инженери, а трети — старите колониални любимци — наемници.