Игра на милиарди [bg]

В една от ранните си екскурзии с Алекс в Париж беше посетил една градина от скулптури с произведения на Роден. Една от тях представляваше могъщ, уверен човек от черен мрамор, изпаднал в размисъл, лицето му беше обзето от ужасна несигурност. От съмнение. Не смелостта убиваше търговеца. А съмнението. Съмнението водеше до нерешителност, а само решителните оцеляваха на „Уолстрийт".

Астър си припомни разговора с Лонгфелоу и Гудчайлд. Аргументите им бяха логични. Китай позираше. Един вид политическа игричка, но в крайна сметка той щеше да се окаже прав. Магнус Лий също потвърди.

Майната му на съмнението.

— Знаех си — извика Астър и удари с юмрук подлакътника си.

— Всичко наред ли е, шефе?

— Какво? — Боби се върна отново в истинския свят. Наведе се напред и стисна приятелски рамото на шофьора си. — Да, Съли. Никога не е било по-добре.

„Чери Хил" се намираше на върха на тревисто хълмче с изглед към Ойстър Бей. Представляваше старо викторианско имение, построено през 80-те години на XIX век, когато семейство Рузвелт бяха живели наблизо на Сагамор Хил. През годините всеки собственик беше добавил стая, тераса или веранда, докато сградите не заприличаха на разширяващи се хотели, а не на домове. Семейство Астър беше купило имението през 1950 за изумителната тогава сума от 175 000 долара. По примера на предшествениците си те разшириха кухнята, направиха сауна на втория етаж и добавиха гимнастически салон на третия за Едуард, който тогава беше още момче.

Павиран път продължаваше нагоре по хълма и излизаше от овощната градина на огромна морава, която обикаляше имението и караше „Чери Хил" да прилича на бяла глазура върху сватбена торта.